![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Палин не долавяше никакъв отговор. Въздъхна и отново произнесе думите, като този път потърка метала. Когато получи обеците за пръв път, заклинанието бе подействало моментално. Сега обаче понякога му бяха нужни от три до четири пъти и винаги съществуваше неясният трепет, че е възможно да настъпи провал.
— Джена! — прошепна настойчиво.
Усети нечие мимолетно докосване по лицето си, сякаш по кожата му бе претичал паяк или до нея се бяха докоснали фини крилца. Махна с ръка, раздразнен от моментното разконцентриране. Огледа се, но не успя да забележи насекомото. Тъкмо се успокояваше, за да направи нов опит, когато мислите на Джена най-сетне му отговориха:
— Палин…
Той се съсредоточи, за да изпрати съвсем кратко съобщение, в случай, че магията ги предадеше по средата на връзката:
— Спешно. Среща в Утеха. Незабавно.
— Тръгвам веднага — беше отговорът.
Джена също не губеше времето и магията си в задаване на въпроси. Просто му имаше доверие. Знаеше, че никога не би я извикал без конкретна причина.
Палин сведе поглед към устройството, което и до този момент не изпускаше от ръце.
„Ти ли си ключът за вратата на килията ми? — запита се мълчаливо. — Или си просто поредният удар с камшик?“
— Доста се е променил — каза Джерард, след като Палин напусна атриума. Едва успях да го позная. А начинът, по който говори за баща си… — Той поклати глава.
— Където и да е Карамон сега, съм сигурна, че го разбира напълно — отвърна Лорана. — Палин се промени, да, но кой не би се променил след подобно ужасно преживяване? Едва ли някога ще научим със сигурност на какви мъчения са го подложили Сивите мантии. Като заговорихме за тях, как смятате да пътувате до Утеха? — попита, като умело измести темата от Палин към по-практични въпроси.
— Все още имам черния си кон. Мисля, че Палин би могъл да използва по-малкия, който взех за кендера.
— Значи, ще мога да се кача на черния заедно с теб! — обяви доволно Тас. — Макар да не съм сигурен дали Малка Сивушка ще го приеме с радост, все пак мога да поговоря с нея и…
— Ти не идваш с нас — произнесе с равен тон рицарят.
— Не идвам с вас? — повтори зашеметено кендерът. — Но вие имате нужда от мен!
Джерард игнорира последното твърдение, смятайки го за онзи род изказвания, които в хода на историята най-често са били подценявани:
— Пътуването ще продължи дълги дни, но ще трябва да се примирим. Единственият начин…
— Имам друго предложение — каза Лорана. — Можете да летите с грифони. Палин дойде с един от тях и нищо не пречи да ги използва отново. Заедно с вас, сър. Ще се погрижа моят сокол Светлокрил да отнесе съобщение до тях. Грифоните ще пристигнат вдругиден. А до вечерта ще бъдете в Утеха.
В ума на Джерард проблесна съвсем живата картина, в която той яздеше на гърба на грифон, или за да бъдем съвсем честни, в ума му проблесна съвсем живата картина как пада от гърба на грифон, и то с главата надолу. Рицарят поруменя силно и отчаяно затърси отговор, който да не го представи като чак такъв страхопъзльо.
— Не бих могъл да си позволя да се натрапвам… Трябва да потеглим веднага…
— Глупости. Почивката ще ви се отрази добре — отговори Лорана, като се усмихваше, сякаш прозряла истинската причина зад неговата неохота. — По този начин ще спестите почти седмица време, а и както каза самият Палин, трябва да действаме бързо, преди драконесата Берил да е открила, че в земите й се намира толкова важен магически артефакт. Утре вечер, след падането на мрака, Калиндас ще ви съпроводи до мястото за среща.
— Никога не съм яздил грифон — намеси се многозначително Тас. — Или поне не си спомням. Но чичо Трапспрингър е яздил. Разправяше, че…
— Не — прекъсна го с нетърпящ възражения тон рицарят. — Абсолютно не. Оставаш с Кралицата-майка, стига тя да няма нищо против. Достатъчно опасно е, за да… — Думите му замръзнаха.
Магическото устройство отново беше в ръцете на кендера. Точно в същия миг Тасълхоф го тъпчеше в пазвата на ризата си.
Далече от Квалинести, но не и прекалено далече, за да може да държи под око своите поданици, великата драконеса Берил се излежаваше в своето обрасло със сплетени клони леговище и оплакваше несправедливостите, които я принуждаваха да търпи. Несправедливости, които й приличаха на напаст от паразити. Не можеш просто да се почешеш тук или там, — винаги ти се струва, че сърбежът се измества така, че да не можеш да разбереш откъде идва.