![Драконите на изгубената звезда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/3/drakonite-na-izgubenata-zvezda-bg-download.jpg)
Драконите на изгубената звезда [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-206-9
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изгубената звезда [bg]». Краткое содержание книги:
Лечителката взе ръката й и я стисна силно:
— Казвам само, че трябва да отвориш сърцето си, дъще. Да го отвориш към света.
Жената-рицар се усмихна накриво.
— Някога сторих тъкмо това, Първа учителко. Но някой дойде и преобърна мястото нагоре с краката.
— Значи сега се криеш зад остроумието и бързия си език. Джерард ут Мондар казва истината, лейди Одила. Е, да, ще проводят пратеници до Утеха и до родното му място, за да потвърдят разказа му, но и двете знаем, че това може да отнеме седмици. Дотогава ще бъде твърде късно. Но ти му вярваш, нали?
— Царевичен хляб и метличини — произнесе замислено лейди Одила, загледана към Джерард, който търпеливо чакаше на скамейката. Тя отново се взря в Златна Луна. — Може да му вярвам, а може и да не му вярвам. Както вие самата казахте, единствено когато задаваме въпроси, получаваме отговорите им. Ще сторя каквото мога, за да докажа или оборя твърденията му.
Рицарите най-сетне се върнаха. Лечителката чу, че произнасят решението си, но гласовете им бяха отдалечени, сякаш долитаха до нея през широка река:
— Отсъдихме, че не можем да произнесем присъда по толкова важен въпрос, без да сме изслушали показанията на повече свидетели. Ето защо ще изпратим вестоносци до Цитаделата на светлината и лорд Уорън в Утеха. Междувременно ще съберем допълнителни сведения из Солантъс, за да разберем дали някой не познава семейството на обвиняемия, за да установим самоличността му със сигурност.
Златна Луна почти не обръщаше внимание на казаното. Чувстваше, че й остава съвсем малко време на този свят. Младото й тяло вече не успяваше да задържа душата, копнееща да се освободи от товара на плътта и усещанията. Живееше миг за миг, секунда за секунда, от един удар на сърцето до друг. Пулсът й отслабваше, но все още имаше нещо, което й оставаше да направи, трябваше да отиде някъде.
— Докато чака присъдата си — завършваше речта си лорд Тасгол, — затворникът Джерард ут Мондар, кендерът, известен под името Тасълхоф Кракундел и гномът Гатанко ще останат задържани под стража. Съветът се оттегля.
— Господа, оставете ме да говоря! — извика Джерард, като се отърси от пристава, който се опитваше да го спре. — Правете с мен каквото искате. Повярвайте на онова, което казвам, или недейте, това зависи само от вас. — Той повиши глас, за да надвика председателя, който повтаряше отново и отново да го накарат да млъкне. — Умолявам ви! Изпратете подкрепления на елфите в Квалинести. Не позволявайте на драконесата Берил да ги изличи от лицето на земята безнаказано. А ако не ви е грижа за елфите като живи същества, помислете дали, след като Берил приключи с тях, няма да насочи вниманието си към Соламния…
Приставът даде знак на неколцина стражи да помогнат в усмиряването на обвиняемия. Лейди Одила просто наблюдаваше ставащото, без да каже нищо, като от време на време поглеждаше Златна Луна. Първата учителка отново беше задрямала. Брадичката клюмаше на гърдите й, а ръцете й бяха отпуснати в скута. Сега повече от всеки друг път приличаше на възрастна жена, заспала до огъня или под топлите слънчеви лъчи — несъзнаваща нищо и никой, освен мечтите си за онова, което ще бъде.
— Тя е Златна Луна — измърмори жената-рицар.
Когато редът най-после беше възстановен, лорд Тасгол отново заговори:
— Първата учителка ще бъде предадена на грижите на Звездния учител Микелис. Молим я да не напуска пределите на града, преди вестоносците да са се завърнали.
— За мен ще бъде чест, ако гостувате в дома ми, Първа учителко — каза Микелис, като я разтърси леко.
— Благодаря ти — събуди се внезапно Златна Луна. — Ала едва ли ще остана дълго.
Звездният учител премигна.
— Простете ми, но не чухте ли какво нареди Съвета…
В действителност Златна Луна не си спомняше нито дума от казаното. Вече не обръщаше внимание нито на живите, нито на мъртвите, които продължаваха да се тълпят наоколо.
— Уморена съм — каза на всички тях и като се подпираше на тоягата си, тръгна към вратата.
24
Подготовка за края
Още от мига, в който кралят им бе известил за опасността, елфите не спираха да се готвят, за да се изправят срещу драконесата и приближаващите към столицата войски. В този момент Берил бе съсредоточила цялата си воля и усилия в завладяването на елфическия град, който от толкова дълги години красеше света. Съвсем скоро из земите на елфите щяха да се разхождат човеци, щяха да населяват домовете им, да секат любимите им дървета, за да се топлят с тях и да пасат прасетата си из розовите им градини.