![Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/3/otrovni-dumi-bg-download.jpg)
Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
— Ама че студ! — оплака се Рут, пльосна се на креслото до инспектора и успя доста силно да го удари по коляното с калния си бастун. — Извинете — добави и го перна още веднъж.
Старицата нехаеше за разговора, който прекъсваше, и за напрежението между двамата мъже. Погледна Оливие, а после и Гамаш.
— Е, стига с това гейско бъбрене. Можете ли да повярвате какво е направил Оливие с онзи труп? Неговото малоумие засенчва дори вашето. Клони към безкрайност. Да се сблъскаш с него, е почти духовно преживяване. Сирене?
Рут взе последното парче сирене и посегна към уискито на детектива, но той я изпревари. Пристигна Мирна, следвана от Клара и Питър, които разказаха на всички за Дени Фортен. Присъстващите групово изразиха съчувствие към художничката и се съгласиха, че е постъпила правилно. После заедно стигнаха до заключението, че на сутринта трябва да се обади и да се извини на галериста. След това решиха, че е по-добре да не го прави.
— Видях Роза на площада — побърза да смени темата Клара. — Изглежда много елегантно с шлифера.
Зачудила се бе защо вижда патицата с дъждобран, но после реши, че Рут навярно просто приучава Роза да носи връхни дрехи.
Разговорът неизбежно се върна към темата за Оливие и Отшелника — след смъртта и приживе. Рут се наведе и хвана ръката на русокосия мъж:
— Няма нищо, скъпи, всички те знаем, че си алчен. — После погледна Клара. — Теб те знаем, че си бедна, Питър е дребнав, а нашият Клузо — обърна се към Гамаш — е арогантен. А пък ти… — Старицата заговори на Мирна, но след миг се извърна към Оливие и прошепна, но така, че всички да я чуят: — Коя е тази всъщност? Все се навърта наоколо.
— Ти си отвратителна, изкукуригала, пияна дъртофелница — сряза я книжарката.
— Още не съм пияна.
Довършиха поръчаните питиета и си тръгнаха, но преди това Рут връчи на Гамаш грижливо сгънат и загладен по краищата лист хартия.
— Дайте го на малкото човече, което винаги върви след вас. Светлокосият собственик на бистрото погледна през прозореца към Роза, която все още седеше на тревата и очакваше Рут. Нямаше и помен от онзи, когото Оливие искаше да види да се задава.
Габри бе преди всичко любопитен да се запознае със светеца. Венсан Жилбер. Мирна изпитваше страхопочитание към него, а тя трудно се впечатляваше от някого до такава степен. Стария Мъндин и Съпругата бяха казали, че неговата книга „Същество“ и работата му в „Ла порт“ са променили живота им. Подразбираше се, че докторът е променил и живота на малкия Чарли.
— Bonsoir — нервно поздрави Габри. Хвърли поглед към Венсан Жилбер. Възпитан бе в католическо семейство и беше прекарал безкрайни часове в църкви, на чиито стъклописи бяха изобразени мъченическият живот и славната кончина на светиите. И когато се откъсна от църквата, у него остана убеждението, че светците са добри.
— Какво искате? — попита Марк Жилбер. Той, жена му и майка му стояха в полукръг край дивана. Баща му бе по-настрани, като сателит в далечна орбита.
Гостът изчака Венсан Жилбер да успокои сина си, да му обясни, че гостите трябва да се посрещат учтиво. Да го вразуми.
Възрастният мъж мълчеше.
— Е? — подкани Марк.
— Извинявам се, че не дойдох по-рано да се запознаем.
Марк изсумтя:
— Вече идваха от Welcome Wagon140 и ни доставиха една пратка.
— Марк, моля те — намеси се Доминик. — Той ни е съсед.
— Не по желание. Ако зависеше от него, отдавна да сме се махнали.
Габри не отрече. Вярно беше. Проблемите им започнаха с появата на семейство Жилбер. Но вече се бяха заселили тук и сега той трябваше да каже нещо.
— Дойдох да се извиня — заяви и се изпъна в целия си ръст от метър и осемдесет. — Съжалявам, че не спомогнах да се почувствате добре дошли. Приемете и моите извинения във връзка струпа.
Да, звучеше толкова неубедително, колкото се опасяваше. Но поне се надяваше да е прозвучал искрено.
— Защо не дойде Оливие? — попита Марк. — Това не е ваше дело. Не трябва вие да се извинявате.
— Марк, моля ти се — настоя Доминик, — не виждаш ли колко му е трудно?
— Не, не виждам. Може би Оливие го е изпратил с надеждата, че ще ни убеди да не го съдим. И да не кажем на всички какъв откачалник е.
— Оливие не е откачалник — възрази Габри. Почувства как търпението му се изчерпва и започва да трепери отвътре. — Той е прекрасен човек. Просто не го познавате.
— По-скоро вие не го познавате, щом смятате, че е прекрасен. Дали един прекрасен човек би изхвърлил труп в къщата на съседа си?
140
Канадска компания, основана през 1930 г., която помага на наскоро преместили се хора или имигранти да се установят на новото си местоживеене. — Б.пр.