![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Как успяваш да си плащаш наема? — запита тя една вечер дъщеря си малко преди да си разменят обичайните любезности.
— А ти как мислиш, майко? — запита войнствено Кати. — Работя, ето как. Нали разполагам с много време. В университета изучавам само три предмета.
— И какво работиш?
— Ами играя ролята на домакиня или пък забавлявам… нали знаеш, каквото е необходимо… — отговорът на Кати бе доста мъгляв.
Никол загърби светлините на Вегас. Напълно естествено е, че Кати е объркана. Изобщо не е имала юношество. Но въпреки това нещата не вървят както трябва… Никол продължи забързано нагоре, като се опитваше да пропъди нарастващата тъга.
Между петстотин и хиляда метра височина планината беше покрита с дървета, които бяха пораснали близо пет метра. Тук, в един изключително мрачен участък с дължина повече от километър, пътеката към билото се виеше между планината и външната стена на колонията. Почти към края на усойния участък имаше малка пролука, от която се откриваше изглед на север.
Никол бе стигнала до най-високата точка на своето изкачване. Тя спря на разширението и се загледа към Сан Мигел. Ето го доказателството — помисли си и поклати глава, — че и тук, в Ню Идън, ние се провалихме. Въпреки всичко в Рая също има бедност и отчаяние.
Тя бе видяла зараждането на проблема, всъщност предсказа го още към края на едногодишния си мандат като временен губернатор.
По ирония на съдбата точно тогава се зароди процесът, породил Сан Мигел, където стандартът на живот бе два пъти по-нисък от този в другите три градчета на Ню Идън. Началото бе веднага след пристигането на „Пинта“. Колонистите от тази първа група се установиха в югоизточното градче, което по-късно бе наречено Бовоа. Така те създадоха прецедент, който беше повторен след пристигането на Нина. В ход бе планът за свободен избор на местоживеене, така че почти всички азиатци решиха да се заселят заедно в Хаконе; европейците, белите американци и азиатците от Средния Изток предпочетоха Позитано или това, което беше останало от Бовоа. А мексиканците, другите латиноамериканци, цветнокожите американци и африканците до един се ориентираха към Сан Мигел.
Като губернатор Никол се бе опитала да реши проблема на де факто създадената сегрегация. Тя изработи един утопичен план за ново заселване, според който във всяко едно от четирите селища трябваше да попаднат представители на различните раси в такова процентно съотношение, което да отразява колонията като цяло. Предложението й може би щеше да бъде прието, ако беше направено в ранната история на колонията и по-специално непосредствено след дните, прекарани в сомнариума. Тогава повечето колонисти гледаха на Никол като на богиня. Но година след това стана много късно. Свободната инициатива вече бе създала различия както в личната собственост, така и в собствеността на недвижимо имущество. Дори и най-верните последователи на Никол си даваха сметка колко неприложима е в този момент нейната идея за ново заселване.
Когато мандатът й на губернатор завърши. Сенатът гръмко одобри назначаването й от Кенджи за един от петте постоянни съдии на Ню Идън. Независимо от това нейният имидж в колонията пострада значително, когато започнаха навсякъде да се коментират направените от нея забележки в защита на пропадналия план за презаселване. Никол продължи да настоява, че за колонистите е важно да живеят в малки, задружни квартални общества, за да може у тях да се развие разбиране към расовите и културни различия. Тогава нейните опоненти определиха възгледите й като „безнадеждно наивни“.
Още няколко минути Никол остана загледана в примигващите светлини на Сан Мигел, а през това време тялото й попиваше потта от напрегнатото изкачване на планината. Точно когато се обърна да си тръгва обратно към дома, в спомените й нахлуха други примигващи светлини — на град Давос, Швейцария, там долу на планетата Земя. По време на последната си ски ваканция Никол и Женевиев бяха вечеряли в един ресторант на планината Давос. След вечеря те стояха на терасата, уловени за ръце в сковаващия студ. На много километри под тях светлините на Давос блестяха като малки скъпоценни камъчета. При спомена за изяществото и интелекта на първата си дъщеря, която не бе виждала от толкова много години, в очите на Никол нахлуха сълзи. Благодаря ти още веднъж, Кенджи — промърмори на себе си, като си припомни снимките, които новият й приятел бе донесъл на Земята. — Благодаря за това, че сподели с мен за посещението ти при Женевиев.