![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Трябва внимателно да наблюдавате морския залез, иначе ще изпуснете тънкостите на това, което става. И затова ние дълго седяхме безмълвни — аз, Сюзън, Каролин и Едуард, докато най-накрая, по негласно споразумение, решихме, че вече е настъпила нощта.
— Кари, ела да направим чай — каза Сюзън и двете слязоха долу.
Качих се на палубата над каютата и се подпрях на мачтата. Едуард ме последва. И двамата се загледахме в тъмната водна шир.
— Очакваш ли с нетърпение първата си година в колежа? — попитах го аз.
— Не.
— Това ще са най-хубавите години в живота ти.
— Всеки така ми казва.
— Всеки е прав.
Той сви рамене. След малко попита:
— Какви са данъчните проблеми?
— Просто не съм платил някои данъци.
— А… и трябва да продадеш къщата?
— Така мисля.
— Не може ли да изчакаш?
Усмихна се.
— За какво? Докато я използваш през август?
— Не… докато стана на 21. Мога да ти дам парите от попечителския си фонд, когато стана на 21 години.
Не отговорих, защото просто нямах думи.
— Не са ми необходими всичките — каза той.
Прокашлях се:
— Виж, баба и дядо Станхоуп са определили тези пари за теб.
(И ще получат удар, ако ги дадеш на мен.)
— Те ще бъдат мои пари. Но искам да ти ги дам, ако имаш нужда от тях.
— Ще ти съобщя.
— Окей.
Слушахме вълните, които се разбиваха в далечния бряг. Погледнах на изток. Още по̀ на север от Гарвис Пойнт, на около петдесет метра от мястото, където стояхме на котва, се виждаха на малкия нос светлините на голямата бяла колониална къща. Посочих към тях.
— Виждаш ли онази голяма къща там?
— Да.
— Някога там е имало дълъг кей, който е започвал между онези два високи кедъра. Виждаш ли ги?
— Да.
— Представи си къде е свършвал кеят. Виждаш ли нещо там?
Той се взря в тъмната вода, после каза:
— Не.
— Гледай по-добре, шкипер. Присвий очи. Концентрирай се.
Той се вгледа, после каза:
— Може би… нещо…
— Какво?
— Не знам. Когато се взирам, мисля, че виждам… Как се казва това нещо… Онези морски водорасли, които растат във водата и излъчват някаква призрачна зелена светлина? Биолуминесцентни?… Аха. Виждам ги.
— Наистина ли? Добре.
— И защо трябваше да ги видя?
— Това е твоята зелена светлина, шкипер. Мисля, че тя означава „тръгни“.
— Да тръгне накъде?
Не умея да разговарям по бащински със сина си, но исках да му го кажа и затова малко смутено отвърнах:
— Тръгни накъдето искаш. Бъди какъвто искаш. За мен онази зелена светлина е миналото, за теб тя е бъдещето. — Хванах ръката му. — Не я изгубвай от погледа си.
21.
Връщам се мислено назад и виждам, че трябваше да предприема онова презокеанско пътуване със семейството си и никога да не се върна в Америка; нещо като деколонизация на семействата Сатър и Саутхоуп. Можехме да доплаваме до Плимут, да изгорим „Поманок“, да отворим на плажа един павилион за пържена риба и картофи и да заживеем щастливо.
Но американците по принцип не емигрират, а малкото, които го правят, не го правят добре. Ние сме си създали собствена страна и култура и просто не ставаме за никъде другаде, дори за страните на прадедите ни, които едва ни изтрайват през двуседмичните ваканции. В действителност, макар че се възхищавам на Европа, намирам, че европейците са малко досадни, особено когато се оплакват от американците.
Така че не пресякохме Атлантика и не имигрирахме, но прекарахме забележителен уикенд, плавайки при слънчево време и попътен вятър.
В петък вечерта останахме на котва в пристанището Хемпстед, а на разсъмване се отправихме към Кънектикът, като се отбихме за няколко часа в Мистик да разгледаме пейзажа и да купим някои неща. Всъщност, след като бяхме прекарали около час в града, Сюзън каза на Каролин и Едуард, че с нея трябва да се върнем на лодката, за да вземем портфейла ми. Каролин и Едуард се подсмихнаха многозначително. Аз малко се смутих. Сюзън им каза да ни чакат в „Сиймънс Ин“ след три часа.
— Три часа? — попита Едуард, продължавайки да се усмихва.
Искам да кажа, че е добре децата да знаят, че родителите им водят активен полов живот, но не е необходимо да ги оставяш с впечатлението, че не можеш да изкараш без това ден или два. Сюзън обаче беше съвсем невъзмутима по въпроса и каза на Едуард: