Гравитационна дъга [bg]

Полицейският кордон ги отблъсква назад. Петер Закса остава заклещен сред полицаите, опитва да намери опора за стъпалата си, бягството невъзможно… Лицето на Лени се движи, неспокойно в прозореца на Хамбургския Експрес, бетонни шосета, цокли, промишлените на вид кули на Мерк442 прелитат край нея с близо двеста километра в час като идеален фон, кафяв, замъглен, и най-малката грешка при смяната на стрелките или в леглото на жп линията при тази скорост и свършено е с тях… отзад полата й се е издърпала нагоре, задните части на голите й бедра, нашарени в червено от седалката на влака, са обърнати към него… да… в неизбежността на бедствието, да, който и да гледа, да… „Лени, къде си?“ Само допреди по-малко от десет секунди тя беше до него. Предварително бяха решили по възможност да не се разделят. Но тук съществуват два вида движение — ако Силата осъществява случайно преместване на непознати през ясно очертаната стрелкова верига и събира хора, които остават известно време в това състояние и дори прави така, че любовта да превърне тормоза в провал, значи и любовта също, тук на улицата, може отново да бъде разглобена центробежно: лица видени тук за последен път и, допускайки, че тя е там, случайно изречени през рамо думи, вече последни думи: „Валтер ще донесе ли довечера вино? Аз забравих…“ тяхна интимна шега, неговата разсеяност, той се разтакава насам-натам в някакво юношеско объркване, вече безнадеждно влюбен в момиченцето, в Илзе. Тя е неговото прибежище от обществото, вечеринките, клиентите… често тя олицетворява неговата нормалност. Приятно му е да се задържа за малко край леглото й, късно вечер, да наблюдава как тя спи с дупето нагоре заровила лице във възглавницата… такава чистота, такава праведност… Обаче в последно време майка й често нощем скърца със зъби насън, мръщи се, приказва нещо на език, за който той не може да допусне, че някога или някъде ще може да научи или да говори свободно. Само през изминалата седмица… какво ли разбира той от политика? но вижда, че Лени е престъпила един праг, намерила е такова разклонение на времето, където той няма да бъде в състояние да я последва…