Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Тя плесна с ръце и гневно извика:
— Но в края на краищата, ако е видял, защо да повярва? Граф Д’Артоа също е видял, господин Филип също е видял, той поне го казва, всички бяха видели и нужна беше думата на краля, за да повярват в моите думи или да се престорят, че вярват. О! Има нещо особено тук, което трябва да изясня, тъй като никой не обръща внимание. Нали, Андре, аз трябва да потърся и да открия причината за всичко това?
— Ваше величество има право — отвърна Андре. — Сигурна съм, че госпожа Дьо ла Мот е на моето мнение и смята, че Ваше величество трябва да търси докрай причината, нали, графиньо?
Госпожа Дьо ла Мот се стресна и не отговори.
— Защото казват — продължи кралицата, — че са ме видели у Месмер.
— Ваше величество беше там — побърза да каже госпожа Дьо ла Мот и се усмихна.
— Добре — отговори кралицата, — но не съм правила нищо подобно, за което пише в памфлета. И после, били ме видели в Операта, а там аз изобщо не съм била.
Тя се замисли, после изведнъж много оживено извика:
— О, знам истината!
— Истината? — заекна графинята.
— О, толкова по-добре! — възкликна Андре.
— Да, извикайте господин Дьо Кросън — каза весело кралицата на госпожа Дьо Мизери, която влезе.
40.
Господин Дьо Кросън
Господин Дьо Кросън, който беше изключително учтив, изпадна в крайно затруднено положение след обяснението на краля и кралицата. Не е лесно да знаеш всички тайни на една жена, особено когато тя е кралицата и когато си поел задължението да защитаваш интересите на короната и имаш грижата да запазиш доброто име на Нейно величество. Господин Дьо Кросън почувства, че му предстои да понесе гнева на жената и възмущението на кралицата, но той твърдо се бе закрепил на своята длъжност, а известната му на всички учтивост трябваше да му послужи като броня, която да намали силата на първите удари. Той влезе спокойно, с усмивка на уста. Кралицата не се усмихваше.
— Хайде, господин Дьо Кросън — започна тя, — да се обясним на свой ред.
— На вашите заповеди, Ваше величество.
— Вие сигурно знаете причината за всичко, което ми се случва, господин полицейски лейтенант!
— Повече или по-малко — отговори магистратът. — Познавам хората по делата им, но не зная причината, поради която Ваше величество говори с мен.
— Ще имам неудоволствието да ви я съобщя — отвърна кралицата, ядосана от спокойствието на полицейския лейтенант. — Съвсем очевидно е, че мога да ви поверя тайната си, както това се прави, настрана, но аз, господине, винаги търся ярката светлина и високия глас. Е, добре! Отдавам делата, както вие ги наричате, делата, от които се оплаквам, на лошото държане на едно лице. То прилича на мен и прави зрелища навсякъде, където вие смятате, че сте ме видели, вие или вашите агенти, господине.
— Прилика! — възкликна господин Дьо Кросън, прекалено зает да издържа атаката на кралицата, за да забележи временното смущение на Жана и учудването на Андре.
— Преценявате ли това предположение като невъзможно, господин полицейски лейтенант? Или предпочитате да мисля, че се лъжа или че ви лъжа?
— Госпожо, не казвам това. Но каквато и да е приликата между всяка друга жена и Ваше величество, има и разлика, в която един опитен поглед не може да се излъже.
— Може, господине, тъй като хората грешат.
— Ще дам един пример на Ваше величество — намеси се Андре.
— А…
— Когато живеехме с баща ми в имението Таверне Мезон-Руж, имахме прислужничка, която по една странна случайност…
— Приличаше на мен?
— О, да, Ваше величество, просто да се объркаш.
— И какво стана с това момиче?
— Ние не знаехме още до каква степен душата на Нейно величество е щедра, благородна, възвишена и баща ми се уплаши тази прилика да не разгневи кралицата. Когато бяхме в Трианон, ние гледахме момичето да не се показва пред очите на хората от кралския двор.
— Виждате добре, господин Дьо Кросън. А, а… това е интересно за вас.
— Много, госпожо.
— А после, скъпа Андре.
— И така, госпожо, момичето, което беше амбициозно и имаше подвижен ум, се отегчи да го крият постоянно, завърза без съмнение лошо познанство и една вечер, когато се приготвях да си легна, аз се изненадах, че то не се появи. Търсиха го. Нищо. Бе изчезнало.
— Открадна ли ви нещо моята двойница?
— Не, госпожо, аз не притежавах нищо.
Жана бе изслушала този разговор внимателно.
— И така, това не ви ли бе известно, господин Дьо Кросън? — попита кралицата.
— Не, госпожо.
— Значи, съществува жена, която поразително прилича на мен, а вие не го знаете! Събитие от толкова важно значение става в кралството и причинява големи бъркотии, а вие не сте осведомен първи? Хайде да признаем, господине, полицията е много зле организирана, нали?