Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
С течение на времето чувството за гадене изчезна и срещите ми с генерала станаха нещо като неприятна рутина два пъти седмично. Понякога се питах как ли щеше да е с председателя и, да си призная, малко се боях, че може би щеше да е противно точно както с доктора и с генерала. После се случи нещо, което ме накара да погледна по-иначе на тези неща. Някъде по онова време един човек на име Ясуда Акира, който се появи във всички списания, защото бе изобретил нови фарове за велосипед, започна да идва редовно в Гион. Той не бе добре дошъл в „Ичирики“, а и едва ли можеше да си го позволи, но прекарваше три-четири вечери в седмицата в малка чайна „Татемацу“ в района Томинага-чо на Гион, недалеч от нашата окия. За пръв път го видях на един банкет през пролетта на 1939 година, когато бях деветнайсетгодишна. Беше толкова по-млад от останалите мъже, на не повече от трийсет може би, че го забелязах веднага щом влязох. Излъчваше същото достойнство като председателя. Видя ми се много привлекателен — седеше с навити ръкави на ризата, а сакото му бе зад него върху рогозките на пода. Известно време наблюдавах възрастен мъж наблизо, който вдигаше клечиците си за хранене с парченце задушено тофу между тях, а устата му вече зееше широко отворена. Имах чувството, че са отворили широко врата, за да мине бавно през нея костенурка. Затова пък усетих едва ли не слабост, като видях как за разлика от възрастния мъж Ясуда сан поднася с изящната си изваяна ръка парче месо към устата си, а устните му са разтворени чувствено.
Минах, както се полагаше, по кръга от мъже и когато стигнах до него и му се представих, той каза:
— Надявам се да ми простите.
— Да ви простя ли? Защо, какво сте направили? — попитах.
— Проявих грубост — отвърна той. — Цяла вечер не намерих сили да сваля очи от вас.
Бръкнах инстинктивно в пояса на кимоното си за брокатеното калъфче с визитни картички, извадих дискретно една и му я подадох. И гейшите, подобно на бизнесмените, винаги си носят визитни картички. Моята беше много малка, наполовина на обикновените, а върху плътната оризова хартия бяха изписани калиграфски само две думи — „Гион“ и „Саюри“. Беше пролет, затова фонът бе цъфнало сливово клонче. Ясуда й се полюбува известно време, а после я мушна в джоба на ризата си. Имах чувството, че никакви разговори не биха били по-красноречиви от няколкото простички думи, които разменихме, тъй че се поклоних и отидох при следващия мъж.
От този ден нататък Ясуда сан започна всяка седмица да ме вика да го забавлявам в чайната „Татемацу“. Нямах възможност да ходя там толкова често, колкото му се искаше. Но след около три месеца един следобед той ми донесе за подарък кимоно. Бях много поласкана, макар кимоното да не беше изискано — беше от проста коприна в доста крещящи цветове и тривиален рисунък — цветя и пеперуди. Той искаше да ме види някоя вечер в него и аз му обещах, че ще го облека. Но когато същата вечер Майка ме видя да се качвам към стаята си с пакета, тя ми го измъкна от ръцете да види какво е. Изсмя се на кимоното и заяви, че няма да допусне да се появя в нещо толкова грозно. И още на другия ден го продаде.
Когато разбрах какво е направила, казах й с цялата смелост, която събрах, че кимоното е било подарено на мен, а не на къщата и че е нямала право да го продава.
— Истина е, че беше твое — отвърна тя. — Но ти си дъщерята в тази окия. Всичко тук принадлежи на теб и обратно, всичко твое принадлежи на къщата.
Толкова й бях сърдита след това, че дори не можех да я погледна. На Ясуда сан, който искаше да ме види в кимоното, казах, че поради цветовете и мотива с пеперуди мога да го нося само в ранна пролет и тъй като беше вече лято, трябва да мине почти година, преди да се появя в него. Той не изглеждаше много разстроен.
— Какво е една година? — каза, пронизвайки ме с поглед. — Бих издържал и много повече, стига да знам какво чакам.
Бяхме сами в стаята и Ясуда сан постави чашата си с бира така, че ме накара да се изчервя. После се протегна за ръката ми и аз му я подадох, като очаквах, че иска да я подържи в ръцете си и да я пусне. За моя изненада обаче той я вдигна бързо към устните си и започна да целува пламенно дланта ми. Потреперах чак до коленете. Мислех се за послушна — дотогава бях, общо взето, изпълнявала всичко, което Майка, Мамеха, че дори и Хацумомо ми кажеха. Но в този момент почувствах такъв гняв към Майка и такъв копнеж по Ясуда сан, че начаса реших да направя онова, което тя ми беше забранила най-категорично. Помолих го да се срещнем в същата чайна в полунощ и излязох от стаята.