Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
Колкото и малко да бяха, единствените партита, на които успявах да убедя себе си, че животът ми все още има някаква цел, бяха онези, на които присъстваха военни. През 1938 година вече бяхме свикнали с ежедневните съобщения за войната в Манджурия и всеки ден ни се напомняше за нашата войска отвъд морето с така наречените закуски „Изгряващо слънце“ — кутии с бял ориз и една-единствена маринована слива в средата. Те напомняха за японското национално знаме. Поколения сухопътни и военноморски офицери бяха идвали в Гион за отмора. Но с навлажнени след седмата или осмата чашка саке очи те вече започваха да ни уверяват, че нищо не повдига така духа им както посещенията и Гион. Може би това бяха неща, които офицерите винаги казваха на жените. Но самата мисъл, че аз, някогашното момиченце от крайбрежното село, наистина мога да помогна с нещо съществено на нацията… Не твърдя, че тези събирания, уталожваха страданията ми, но те наистина ми помагаха, като ми напомняха колко себични всъщност са мъките ми.
Минаха няколко седмици и една вечер в коридора на „Ичирики“ Мамеха намекна, че е време да си прибере парите, спечелени от облога с Майка. Спомняте си, вярвам, че двете се бяха обзаложили дали ще успея да си върна дълговете, докато навърша двайсет години. Дълговете ми бяха вече изплатени, макар да бях едва на осемнайсет години.
— Сега, когато ти вече си смени яката, не виждам причина да чакам повече — каза Мамеха.
Това й бяха думите, но според мен истината бе по-сложна. Мамеха знаеше, че Майка мрази да си урежда дълговете и ще й е още по-неприятно да го направи, ако залогът се вдига. След като се сдобиех с данна, доходите ми щяха да се увеличат чувствително, а Майка щеше още повече да трепери над парите, които щях да нося. Сигурна съм, че Мамеха смяташе за най-целесъобразно час по-скоро да прибере полагаемото й се и да мисли за бъдещи приходи, когато му дойде времето.
Няколко дни след това ме повикаха в гостната. Там заварих Мамеха и Майка, седнали една срещу друга, да си бъбрят за лятната жега. До Мамеха седеше посивяла жена на име госпожа Окада, която бях виждала няколко пъти. Беше съдържателка на онази окия, където Мамеха бе живяла някога, и все още водеше сметките й в замяна на част от нейните приходи. Не я бях виждала толкова сериозна — седеше, забила поглед в масата, и не обръщаше никакво внимание на разговора.
— А, ето те и теб — каза Майка. — Твоята по-голяма сестра бе така любезна да ни посети и доведе и госпожа Окада. Благоприличието изисква да присъстваш.
— Госпожо Нитта — обади се госпожа Окада, без да вдига поглед от масата, — Мамеха вероятно ви е споменала по телефона, че това е по-скоро делово посещение. Не е необходимо Саюри да присъства. Сигурна съм, че си има друга работа.
— Не бих допуснала да се покаже нелюбезна към вас двете — отвърна Майка. — Тя ще поседи с нас за няколкото минути, докато сте тук.
В крайна сметка седнах до Майка, а после прислужницата дойде да сервира чай.
— Трябва да сте много горда със своята дъщеря, госпожо Нитта. Успехите й надминаха очакванията! Нима не е така? — попита Мамеха.
— Откъде бих могла да знам какви са били вашите очаквания, Мамеха сан? — отвърна Майка. После стисна зъби и се разсмя със своя особен смях, като ни изгледа поред, за да се увери, че оценяваме находчивостта й. Никой обаче не се усмихна дори, а госпожа Окада само намести очилата си и се покашля. Накрая Майка Додаде: — Що се отнася до моите очаквания, аз наистина не бих рекла, че Саюри ги е надминала.
— Когато преди години за пръв път обсъждахме възможностите й, стори ми се, че нямате особено високо мнение за нея — каза Мамеха. — Дори не бяхте склонна да поемете обучението й.
— Простете, но не мислех, че е разумно бъдещето й да се оставя в ръцете на някой извън нашата окия. Както знаете, ние си имаме Хацумомо.
— О, какво говорите, госпожо Нитта! — засмя се Мамеха. — Хацумомо щеше да е обесила бедното момиче, преди да го е обучила.
— Съгласна съм, че Хацумомо понякога е трудна. Но когато имате по-различно момиче като Саюри, трябва да сте сигурна, че взимате нужното решение в нужното време — както направихме двете с вас, Мамеха сан. Очаквам, че сте дошли днес тук, за да си оправим сметките, нали?
— Госпожа Окада бе така любезна да напише всички суми — отвърна Мамеха. — Ще съм ви признателна, ако ги погледнете.
Госпожа Окада си оправи очилата и измъкна счетоводна книга от чантата на коленете си. Мамеха и аз седяхме мълчаливо, докато тя я разтвори на масата и обясни на Майка колоните от цифри.
— Това са сумите, спечелени от Саюри през миналата година ли? — намеси се Майка. — Боже мой, бих искала наистина да сме толкова богати, колкото вие очевидно си мислите! Ами че те са повече дори от всички печалби на нашата окия.