Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
— Да, сумите са много внушителни — рече госпожа Окада. — Но аз съм напълно убедена, че са верни. Сравних ги внимателно с отчетите на Регистратурата.
Майка стисна зъби и се засмя, защото според мен се притесни, че са я хванали в лъжа. После каза:
— Навярно не съм следила сметките толкова прецизно, колкото е нужно.
След десет-петнайсет минути двете постигнаха съгласие относно сумата, изразяваща доходите ми от моя дебют насам. Госпожа Окада извади от чантата си малко дървено сметало и направи няколко изчисления, като записваше цифрите на празен лист от счетоводната книга. После написа и последната цифра, подчерта я и каза:
— Ето, това е сумата, която трябва да получи Мамеха.
— Като се има предвид колко полезна бе тя на нашата Саюри, аз съм сигурна, че Мамеха сан заслужава и повече — каза Майка. — За съжаление, съгласно уговорката ни тя склони да приеме половината от това, което гейша с нейното положение трябва обикновено да получи, и то след като Саюри си върне дълговете. Сега, когато те са вече изплатени, Мамеха трябва да получи, разбира се, втората половина, така че ще има пълната сума.
— Доколкото знам, Мамеха наистина е приела да вземе половината — каза госпожа Окада. — Но е трябвало накрая да получи двойно. Затова се съгласи да поеме риск. Ако Саюри не бе успяла да си върне дълговете, Мамеха щеше да получи само половината. Саюри обаче успя и Мамеха има право на двойна сума.
— Госпожо Окада, наистина ли допускате, че е възможно да се съглася на подобни условия? Всеки в Гион знае колко внимателна съм с парите. Вярно е, че Мамеха помогна много на нашата Саюри. Наистина не мога да заплатя двойно, но бих искала да предложа допълнителни десет процента. Това, бих рекла, е щедрост, като се има предвид, че нашата окия не може да си позволи лукса да хвърля пари на вятъра.
Думата на жена с положението на Майка би трябвало да е достатъчна гаранция и наистина щеше да е така, но не и в случая с Майка. Но след като бе решила да лъже… всички дълго седяхме безмълвни. Накрая госпожа Окада каза:
— Госпожо Нитта, поставяте ме в трудно положение. Спомням си съвсем ясно какво ми каза Мамеха.
— Разбира се, че си спомняте — отвърна Майка. — Мамеха си има свой спомен за разговора ни, но същото се отнася и за мен. Затова ни е нужен трети човек и за щастие има такъв сред нас. По онова време Саюри може и да беше едва момиченце, но нея много я бива в цифрите.
— Сигурна съм, че паметта й е отлична — отбеляза госпожа Окада. — Но човек не би отрекъл, че има и личен интерес. В края на краищата тя е дъщерята на тази окия.
— Да, така е — намеси се Мамеха и това беше първото нещо, което каза от доста време. — Но тя е също така честно момиче. Готова съм да приема нейния отговор при условие, че госпожа Нитта също го приеме.
— Разбира се, че ще го приема — каза Майка и остави лулата си. — Е, Саюри, да чуем какво ще кажеш.
Ако ме бяха накарали да избирам между това да се изпързалям по покрива и пак да си счупя ръката, и това да седя в стаята си, докато не стигна до отговора на въпроса им, със сигурност щях да се покатеря на покрива. От всички жени в Гион Мамеха и Майка имаха най-голямо влияние в живота ми и аз съзнавах, че ще разгневя едната от тях. Нямах никакви съмнения по отношение на истината, но, от друга страна, трябваше да продължа да живея в тази окия с Майка. Мамеха пък бе направила за мен повече от всеки друг. Не можех да взема страната на Майка.
— Е — подкани ме тя.
— Доколкото си спомням, Мамеха наистина прие да получи половината. Но вие, Майко, се съгласихте да й платите накрая двойно. Съжалявам, но това си спомням.
Последва пауза, след което Майка каза:
— Е, аз не съм млада като някога. Не за първи път паметта ми изневерява.
— Всички имаме понякога такива проблеми — отвърна госпожа Окада. — А сега, госпожо Нитта, какво искахте да кажете с това, че предлагате на Мамеха десет процента отгоре? Предполагам, че имате предвид десет процента върху двойната сума, която поначало приехте да й платите.
— Де да можех да си позволя такова нещо — отвърна Майка.
— Но вие го предложихте само преди няколко минути. Не допускам да сте размислили толкова бързо. — Госпожа Окада вече не гледаше в масата, а право в Майка. След малко заключи: — Предполагам, че ще забравим за това. Така или иначе, за днес ни стига. Защо не се срещнем друг път и да обсъдим окончателната сума?
Физиономията на Майка беше сурова, но тя кимна и благодари на двете за посещението.
— Сигурна съм, че сте много доволна — поде госпожа Окада, докато прибираше счетоводната книга и сметалото, — че Саюри скоро ще има данна. При това е само на осемнайсет години! Колко е млада за такава важна стъпка.