Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
— Мамеха щеше да се справи, ако си беше взела данна на същата възраст — отвърна Майка.
— Осемнайсет е малко рано за повечето момичета — каза Мамеха. — Но съм сигурна, че сте взели правилното решение за Саюри.
Майка пуши известно време, без да сваля очи от Мамеха, а после рече:
— Съветвам ви, Мамеха сан, да се занимавате да учите Саюри как да си върти очите. А опре ли до делови решения, можете да ги оставите на мен.
— Не бих се осмелила да обсъждам бизнес с вас, госпожо Нитта. Убедена съм, че решението ви е за добро… Но мога ли да попитам нещо? Вярно ли е, че най-щедрото предложение е на Нобу Тошикадзу?
— Предложението му е единственото. Предполагам, че това го прави и най-щедрото.
— Единственото ли? Колко жалко… Нещата се подреждат далеч по-добре, когато се състезават няколко души. Не мислите ли?
— Както казах, Мамеха сан, може да оставите деловите решения на мен. Имам много прост план да постигна благоприятни условия с Нобу Тошикадзу.
— Ако не възразявате, нямам търпение да го чуя.
Майка остави лулата на масата. Мислех, че се кани да смъмри Мамеха, но тя каза:
— Да, бих искала да ви го кажа, още повече, че проявявате любопитство. Може би ще можете да ми помогнете. Мислех си, че Нобу Тошикадзу ще е по-щедър, ако разбере, че печка, произведена от компанията „Ивамура“, уби нашата баба. Не мислите ли, че е така?
— О, толкова малко разбирам от бизнес, госпожо Нитта.
— Може би вие или Саюри ще му намекнете в разговор следващия път, когато го видите. Дайте му да разбере какъв ужасен удар бе това за нас. Мисля, че ще пожелае да ни обезщети.
— Да, сигурна съм, че това е чудесна идея. И все пак какво разочарование, че… Имах чувството, че и друг мъж е проявил интерес към Саюри.
— Сто йени са сто йени, независимо кой мъж ги дава.
— В повечето случаи това би било вярно. Но мъжът, за когото мисля, е генерал Тоттори Джунносуке…
От този момент нататък загубих нишката на разговора им, защото започнах да осъзнавам, че Мамеха прави опит да ме отърве от Нобу. Наистина не бях очаквала подобно нещо. Нямах представа дали е решила да ми помогне, или така ми благодари, че застанах на нейна страна срещу Майка… Разбира се, напълно вероятно бе тя изобщо да не се опитваше да ми помогне, а да преследва друга цел. Мислите ми препускаха бясно, докато не усетих, че Майка ме потупва по ръката с мундщука на лулата си.
— Е? — попита ме тя.
— Госпожо?
— Попитах те дали познаваш генерала.
— Срещала съм го няколко пъти. Той често идва в Гион. Не знам защо отговорих така. Истината е, че го бях срещала повече от няколко пъти. Той идваше в Гион всяка седмица, макар винаги като нечий гост. Беше възнисък — всъщност по-нисък от мен. Но не беше от хората, които можеш да не забележиш, както не можеш да не забележиш картечница. Движеше се много отривисто и пушеше цигара след цигара, тъй че след него се точеше дим като след локомотив. Една вечер, вече леко пиян, генералът за пръв път разговаря много дълго с мен за различните чинове в армията и му беше много смешно, че постоянно ги бъркам. Неговият чин бе шоджо, което значи „малък генерал“, тоест най-ниският генералски чин, и аз, каквато си бях глупава, останах с впечатлението, че това не е кой знае колко високо. Може от скромност да омаловажаваше ранга си, а аз приех думите му за чиста монета.
Междувременно Мамеха обясняваше на Майка, че съвсем наскоро генералът е заел нова длъжност. Бил назначен за началник на нещо, което се наричаше „военни доставки“, макар че, както продължи да обяснява Мамеха, длъжността звучала като нещо от рода на домакиня, която ходи на пазар, Ако армията привършела тампоните за печати например, работата на генерала била да ги подсигури и достави, и то на, изгодна цена.
— На новата си длъжност той за пръв път има възможност да издържа любовница — заяви Мамеха. — Освен това съм сигурна, че проявява интерес към Саюри.
— Защо трябва да ме интересува дали проявява интерес към Саюри? — извика Майка. — Тези военни никога не се грижат за гейша така както бизнесмен или аристократ, да речем.
— Може и да сте права, госпожо Нитта, но ще разберете, мисля, че новият пост на генерал Тоттори би бил от огромна помощ на вашата окия.
— Глупости! Не се нуждая от помощ, за да се грижа за тази окия. Нужен ми е постоянен и щедър доход, а тъкмо това един военен не може да ми осигури.
— Досега ние тук, в Гион, имахме късмет — каза Мамеха. — Но ако войната продължи, недоимъкът ще засегне и нас.