Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
— Мисля, че ме вика само, защото съм от тези, с които могат да се отнасят зле. Веднъж ми каза, че косата ми мирише на чисто, но после добави, че това било добра промяна.
— Странно е, че се виждаш с него толкова често. Лично аз от месеци се надявам да го видя.
— О, моля ви, недейте, Саюри сан! Той вече ми каза, че нищо у мен не е толкова хубаво като у вас. Види ли ви отново, само още повече ще се разочарова от мен. Знам, че не е редно да ви занимавам с проблемите си, госпожо, но… Помислих си, че може да знаете нещо, с което бих могла да му доставя удоволствие. Той обича интересните разговори, но аз никога не знам какво да говоря. Всички казват, че не съм особено умна.
Хората в Киото са научени да казват подобни неща, но ми хрумна, че бедното момиче може би говори истината. Не би ме изненадало, ако Нобу гледаше на нея като на дърво, което тигърът използва, за да си точи ноктите. Не можах да измисля нищо полезно, затова накрая й предложих да прочете книга за някое историческо събитие, което би заинтригувало Нобу, а после при среща да му я разказва малко по малко. Самата аз постъпвах понякога така, защото имаше мъже, които обичаха да се отпуснат и полузатворили навлажнени очи, да слушат звука на женски глас. Не бях сигурна, че това ще има ефект в случая с Нобу, но Такадзуру изглеждаше много благодарна.
Вече знаех къде да намеря Нобу, затова реших да ида и да се видя с него. Съжалявах ужасно, че съм го разсърдила и че, разбира се, без него може би никога вече няма да видя председателя. В никакъв случай не исках да му причинявам болка, но си мислех, че ако се срещнем, ще намеря навярно начин да възродя нашето приятелство. Проблемът бе, че не можех да отида в „Авадзуми“ без специална покана, защото не бях официално свързана с тази чайна. Затова в крайна сметка реших при възможност да се разхождам отпред с надежда да се сблъскам на входа с него. Познавах достатъчно добре навиците му, за да предположа максимално точно кога би дошъл.
Осем-девет седмици не отстъпвах от плана си и една вечер най-сетне го зърнах да слиза от една лимузина в тъмната уличка пред мен. Разбрах, че е той, по силуета, който не можеше да бъде сбъркан с ничий друг — закопчан с игла за рамото празен ръкав на сакото. Когато приближих, шофьорът тъкмо му подаваше чантата. Спрях под светлината на един фенер и ахнах, уж приятно изненадана. Както се надявах, Нобу погледна към мен.
— Виж ти! Човек забравя колко очарователна може да изглежда една гейша! — каза той с такова безразличие, че се усъмних дали е разбрал, че съм аз.
— О, господине, звучите като моя стар приятел Нобу сан — обадих се. — Но не е възможно да сте Нобу сан, защото ми се струва, че той изчезна окончателно от Гион.
Шофьорът затвори вратата и ние изчакахме в мълчание колата да тръгне.
— Отдъхнах си, че най-сетне отново видях Нобу сан — подхвърлих. — А и какво щастие е за мен, че той стои в сянката, а не на светлината.
— Понякога изобщо не разбирам какво говориш, Саюри. Трябва да си се научила на това от Мамеха. Или може би учат на такива работи всички гейши.
— Така както е скрит в сянката, не мога да видя гневното лице на Нобу сан.
— Разбирам. Значи мислиш, че съм ти сърдит?
— А какво друго да мисля, когато стар приятел изчезва за толкова месеци? Каните се, предполагам, да ми обясните, че сте били прекалено зает, за да дойдете в „Ичирики“.
— Защо го казваш така, сякаш не е възможно да е истина?
— Защото случайно разбрах, че често сте посещавали Гион. Но не си правете труда да ме питате как съм разбрала. Няма да ви кажа, освен ако не склоните да се поразходите с мен.
— Добре — отвърна Нобу. — Пък и в такава приятна вечер…
— О, Нобу сан, не говорете така. Бих предпочела думите: „Щом съм срещнал случайно стара приятелка, която отдавна не съм виждал, най-доброто е да ида и да се поразходя с нея.“
— Ще повървя с теб. Можеш да си мислиш каквото си щеш за причините да го направя.
Кимнах леко в знак на съгласие и двамата тръгнахме по посока на парка Маруяма.
— Ако Нобу сан иска да ме накара да повярвам, че не ми е сърдит, трябва да се отнася по-дружелюбно, а не като пантера, която месеци наред са държали без храна. Нищо чудно, че клетата Такадзуру е толкова уплашена от вас…
— Значи тя ти е казала, така ли? Е, ако това момиче не ме дразнеше толкова…
— Щом не я харесвате, защо тогава винаги я викате при всяко свое посещение в Гион?
— Никога не съм заръчвал да я викат. Нито веднъж дори. По-голямата й сестра е тази, която постоянно ми я натрапва. Много лошо направи, че ми напомни за нея. Сега ще се възползваш от това, че ме срещна случайно, и ще ме накараш да се засрамя и да я харесам!