Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
— Всъщност, Нобу сан, срещата ни не е „случайна“. Седмици наред минавах оттук с едничката цел да ви открия.
Това, изглежда, го накара да се замисли, защото известно време вървяхме мълчаливо. Накрая той каза:
— Не би трябвало да се изненадвам. Ти си най-големият конспиратор, когото познавам.
— Нобу сан! Какво можех да направя? Мислех, че сте изчезнали завинаги. Сигурно никога нямаше да разбера как да ви открия, ако Такадзуру не бе дошла обляна в сълзи да ми разкаже колко лошо сте се отнасяли с нея.
— Е, допускам, че може и да не съм бил много любезен. Но тя не е умна като теб, нито толкова хубава. Права си, ако си мислила, че съм ти сърдит.
— Мога ли да попитам какво съм направила, за да разсърдя толкова своя стар приятел?
Нобу спря и се обърна към мен, а в очите му имаше дълбока тъга. В душата ми се надигна нежност, каквато съм изпитвала към много малко мъже в живота си. Мислех си колко ми е липсвал и колко дълбоко съм го огорчила. Но макар да ме е срам да си призная, нежността в душата ми бе обагрена от съжаление.
— След като положих огромни усилия, най-накрая успях да разкрия кой е твоят данна.
— Ако Нобу сан ме бе попитал, щях с удоволствие да му кажа.
— Не ти вярвам. Вие, гейшите, сте най-потайните същества. Разпитвах гейшите из Гион за тоя твой данна и всяка се правеше, че не знае. Никога не бих открил кой е, ако една вечер не бях помолил Мичидзоно да дойде да ме забавлява насаме.
Мичидзоно, тогава около петдесетте, бе нещо като легенда в Гион. Не беше красива, но понякога можеше да оправи дори настроението на Нобу само като бърчеше нос насреща му, когато се покланяше за поздрав.
— Накарах я да играем на надпиване — продължи той. — И аз все печелех, докато бедната Мичидзоно не се напи порядъчно. Можех да я питам каквото си искам и тя щеше да ми каже.
— Какви неимоверни усилия! — казах.
— Глупости. Тя беше много приятна компания. Не може да става и дума за никакви усилия. Но да ти кажа ли нещо? Загубих уважение към теб, след като разбрах, че твоят данна е човече в униформа, което никой не зачита.
— Нобу сан говори така, сякаш имам някакъв избор кой да е моят данна. Единственото, което мога да избирам, е какво кимоно да облека. И дори тогава…
— Знаеш ли защо този човек е писарушка? Защото никой не му доверява нищо важно. Напълно наясно съм с армията, Саюри. Дори началниците му нямат нужда от него. Със същия успех би могла да се свържеш с просяк. Вярно, че някога много държах на теб, но…
— Някога ли? Вече не държите ли?
— Не изпитвам нежност към глупаци.
— Колко жестоко! Да не би да се опитвате да ме разплачете? О, Нобу сан, нима съм глупачка, защото моят данна е човек, когото не понасяте?
— Ах, вие, гейшите! Няма по-досадни същества от вас. Постоянно търсите съвет от хороскопа си и заявявате: „Ох не мога да вървя на изток днес, защото според хороскопа ми посоката е неблагоприятна!“ Но опре ли до нещо, от което може да зависи целият ви живот, обръщате се на сто и осемдесет градуса.
— По-скоро си затваряме очите пред неизбежното.
— Така ли? Е, от разговора с Мичидзоно онази нощ научих няколко неща. Ти си дъщерята на вашата окия, Саюри. Не можеш да твърдиш, че нямаш абсолютно никакво влияние. Твой дълг е да го използваш, освен ако не искаш да се носиш по течението на живота като риба с корема нагоре.
— Бих искала да мога да вярвам, че животът наистина е нещо повече от течение, което ни носи обърнати с корема нагоре.
— Е добре, ако е течение, поток, все пак си свободна да плуваш, нали? Ако се бориш и използваш всички възможни преимущества…
— Това е прекрасно, сигурна съм, стига да разполагаме с преимущества.
— Ще ги откриеш навред, стига да си направиш труда да се огледаш! Ако на мен например не ми е останало нищо освен, не знам, освен костилка от праскова или нещо подобно, няма да я пропилея на вятъра. Дойде ли време да я изхвърля, ще направя всичко възможно да я запратя към някого, когото мразя!
— Нобу сан, нима ме съветвате да се замерям с костилки от праскови?
— Не се шегувай, защото отлично разбираш какво казвам. Ние с теб много си приличаме, Саюри. Знам, че ме наричат „господин Гущер“ и какво ли не, а ти си най-прекрасното същество в Гион. Но когато преди години те видях за първи път на турнира по сумо — на колко беше тогава, на четиринайсет? — разбрах, че и на тая възраст си много съобразителна.
— Винаги съм вярвала, че Нобу сан има по-високо мнение за мен, отколкото заслужавам.
— Може би си права. Мислех, че има нещо повече у теб, Саюри. Но се оказва, че ти дори не разбираш в какво се крие съдбата ти. Да я поставиш в ръцете на човек като генерала! Щях да се грижа по-добре за теб, знаеш го. Побеснявам, като си помисля за това! Когато този генерал се махне от живота ти, няма да е оставил нищо, което да ти напомня за него. Така ли възнамеряваш да си пропилееш младостта? Жена, която се държи като глупачка, е глупачка, не мислиш ли?