Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Но ако няма течение, което да ме обърне надясно и ако вляза под ъгъл наляво?
— Аркадий, ще влезеш под ъгъл надясно. Церебрографът ми казва и това. А сега, няма ли да започнеш?
— Давай, Аркадий! — окуражи го Боранова. — Нямаме друга възможност, освен да се осланяме на церебрографа на Юрий.
Корабът се насочи напред и щом носа опря в стената, Морисън почувства как се напрягат моторите. След това стената просто поддаде, отдръпна се във всички посоки и кораба се озова вътре.
Дежньов незабавно спря двигателите. Корабът се придвижи с бързо намаляваща скорост, отскочи от далечната стена, без да й причини някакви повреди при краткия контакт, доколкото можа да види Морисън, и застана успоредно на оста на огромния тунел на вената. Ширината на кораба беше доста по-голяма от половината диаметър на кръвоносния съд.
— Е — попита Дежньов, — правилно ли сме ориентирани? Ако не сме, нищо не може да се направи. Не мога да се върна назад. Твърде плътно изпълваме вената, за да може Албърт да излезе и да ни завърти, а и нямаме достатъчно енергийни ресурси, за да се миниатюризираме и да направим завой.
— Насочени сме в правилната посока — сурово каза Конев. — Просто тръгни и скоро сам ще се убедиш. Кръвоносният съд ще става по-голям с движението.
— Да се надяваме. А ако се разширява, още колко ще трябва да пътуваме докато излезем от тялото?
— Все още не мога да каза — отговори Конев. — Трябва да проследя вената на церебрографа, да се консултирам с хората в Пещерата и да уговорим вкарването на игла, колкото е възможно по-близо до мястото, където ще излезем от черепа.
— Мога ли да обясня, че не можем да се движим вечно — рече Дежньов. — С всичките тези миниатюризации и деминиатюризации, след завоите с ниска ефективност, погрешните капиляри и преследването на Албърт, сме изразходвали много повече енергия от предвиденото. Имахме много повече енергия, отколкото считахме за нужно и все пак почти я изразходихме.
— Нима искаш да кажеш, че нямаме енергия? — запита Боранова.
— Почти. Не го ли повтарям от известно време? Не ви ли предупредих, че се изчерпва?
— Но до каква степен сме я изчерпали? Да не искаш да кажеш, че няма да ни стигне, за да излезем извън черепа?
— При нормални условия щяхме да имаме достатъчно. Ако се намирахме в жива вена, можехме да разчитаме на кръвния поток, който щеше да ни отнесе. Но сега няма никакво течение. Шапиров е мъртъв и сърцето му не бие. Това означава, че ще трябва да се придвижваме на собствен ход и колкото по-студен става потока, толкова по-гъста ще става кръвта, двигателите ще трябва да работят повече и енергията ни ще се изчерпва по-бързо.
— Имаме да изминем само няколко сантиметра — каза Конев.
— Само няколко? — ядно рече Дежньов. — По-малко от една педя? Наистина ли? По нашите размери трябва да изминем километри.
— Не трябва ли да се деминиатюризираме още? — попита Морисън.
— Не можем — Дежньов вече говореше доста силно. — Нямаме достатъчно енергия. Неконтролируемата деминиатюризация не изисква енергия; напротив, тя освобождава енергия. Но контролируемата деминиатюризация… Вижте, Албърт, ако скочите от прозореца на висока сграда, ще достигнете без усилия до земята. Но ако искате да преживеете изпитанието и ако искате да се спуснете бавно, ще трябва да слезете по въже, за което ще са нужни доста усилия. Разбирате ли?
— Разбирам — промърмори Морисън.
Ръката на Калинина се прокрадна и леко стисна неговата.
— Не обръщайте внимание на Дежньов — тихо каза тя. — Мърмори и негодува, но ще ни откара.
— Аркадий — обади се Боранова, — ако разпалеността не е гаранция за истината, както току-що ни каза, тя не е и гаранция за хладния ум и правилното решение. По-скоро обратното. Така че защо просто не тръгнеш по вената и може би енергията ще ни стигне до иглата.
Корабът тръгна и Морисън си помисли, че всеки изминат метър ги приближава към спринцовката.
Мисълта не беше много успокояваща. Не би имало голяма разлика, ако до иглата не им достигне малко или много. Все пак пулса му се нормализира и спокойно загледа бързо отминаващата стена.
Червените телца и тромбоцитите изглеждаха много по-многобройни, отколкото в артериите и капилярите, през които преминаха. Тогава кръвта течеше и наоколо имаше сравнително малко обекти, които се движеха заедно с тях. Сега разнообразните тела бяха неподвижни. Корабът отминаваше безчет обекти, като ги разблъскваше наляво и надясно, оставяйки ги полюляващи се зад себе си.
От време на време подминаваха случайни бели клетки, огромни, топчести и неподвижни. Сега белите клетки бяха напълно безразлични към наличието на преминаващи чужди тела. Дори веднъж корабът просто се шмугна през една бяла клетка и я остави разкъсана зад себе си.