Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Не съм имала други любовници.

— Но как… — обърна се и я погледна.

— Бях още тийнейджърка, когато един млад мъж ме желаеше прекалено силно — Хви се усмихна. — После много ме беше срам. Колко доверчива съм била! Мислех, че съм подвела хората, които разчитаха на мен. А те научиха за станалото и буквално ликуваха. Разбираш ли, предполагам, че се е оказало нещо като тест.

Айдахо се намръщи и попита:

— И с мен ли беше така? Понеже съм те желал прекалено силно?

— Не, Дънкан — сериозно, почти тържествено отговори тя. — Доставихме си взаимно радост и удоволствие. С любовта е именно така.

— Любов, значи! — повтори той с горчива нотка в гласа си.

— Моят вуйчо Малки обичаше да остроумничи, че любовта е калпава сделка, защото липсват каквито и да са гаранции.

— Вуйчо ти Малки е бил мъдър човек.

— Не, глупав беше! Любовта не се нуждае от гаранции.

Усмивка докосна ъгълчетата на устата му.

Тя също се усмихна и каза:

— Знаеш, че е любов, когато искаш да дариш радост, а всички възможни последствия пращаш по дяволите.

Той потвърди с кимване.

— Питам се само дали нещо не те заплашва.

— Ще стане, каквото трябва — каза тя.

— А ние… какво ще правим?

— Ще скъпим случилото се, докато сме живи.

— Звучи ми, сякаш нещо свършва…

— Така е.

— Но нали ще се виждаме…

— Никога вече като сега.

— Хви! — Айдахо се пресегна през леглото и зарови лице в гърдите й.

Тя погали твърдата му коса. Гласът му прозвуча приглушено:

— Ами ако си забре…

— Тихо! Ако е речено да има дете, ще го има.

Дънкан вдигна глава и внимателно я погледна.

— Но той неминуемо ще разбере.

— Ще го научи, така или иначе.

— Мислиш ли, че наистина знае всичко?

— Не всичко, но за това ще научи.

— Как?

— Като му кажа.

Айдахо рязко се дръпна от нея и седна на леглото. Гняв и объркване се бореха в гънките на лицето му.

— Длъжна съм — рече тя.

— Ами ако се обърне срещу теб? Хви, какво ли не се говори за него. Възможно е да се окажеш в ужасна опасност!

— Не се бой. Има неща, които ми се полагат. Той го знае. Няма да стори нищо лошо и на двама ни.

— Но…

— Няма да посегне на мен. Защото, ако ти навреди с нещо, ще извърши най-голямото зло спрямо самата мен.

— Как можеш да се омъжиш за него?

— Скъпи Дънкан, не си ли забелязал, че Лито има нужда от жена повече, отколкото ти?

— Но той не може… Искам да кажа, просто не е възможно…

— Прав си. Радостта, която си дарихме двамата с теб, няма да я получа от Лито. За него е невъзможно. Сам ми го каза.

— Тогава защо… Ако те обича…

— Плановете му са по-големи, както и потребностите — тя се пресегна и хвана ръката на Айдахо с двете си длани. — Осъзнах го, още, когато започнах да се запознавам с онова, което се говори за него. Потребности, несравними с нашите.

— За какви планове говориш? За какви потребности?

— Попитай го.

— Ти разбра ли какви са?

— Да.

— Искаш да кажеш, че вярваш на всички истории за…