Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Робърт Макнамара е брилянтен администратор, внесен в политиката от света на бизнеса, който няма нито експертни познания, нито някакви предварителни нагласи в областта на ядрената стратегия. Само седмица след пристигането си в Пентагона той е очарован от относително здравия разум, който лъха от предложенията на ВМС за минималното възпиране (прекръстено на „крайно възпиране“, за да не звучи чак толкова оскъдно), където заплахата от ответен удар посредством някакви си двеста изстреляни от подводници ракети биха подсигурили безопасността на Съединените щати срещу евентуална съветска ядрена атака. Приемането на тези предложения би означавало изграждане на скъпи конвенционални сили за защита на интересите на САЩ, както и изоставяне на идеята за постигане на ядрено превъзходство спрямо СССР, но със сигурност би било много по-безопасно, отколкото съществуващата до момента американска военна стратегия.

Ала командването на ВВС, което мисли в много по-широки мащаби, отколкото затвореното феодално владение на Стратегическото въздушно командване, вече е прозряло заплахата от предизвикателството, което представлява новата ракета „Поларис“ на ВМС. Поради тази причина през цялото десетилетие на 60-те екип аналитици от Корпорацията за изследване и развитие под ръководството на Уилям Кауфман разработва целева стратегия за контраудар. Както пише главнокомандващият ВВС генерал Томи Уайт на командващия СВК, продължаването на политиката на безразборно превръщане на различни градове в цели „не само ще бъде използвано като оправдание за създаването и налагането на «Поларис», но и като силен коз (който вече се очертава на хоризонта) за елиминирането на цялото останало стратегическо оборудване, с изключение на Поларис“, т.е. за унищожението на самото Стратегическо въздушно командване.183