Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
По-обиграните в политическо отношение старши офицери на Военновъздушните сили си дават ясна сметка, че стратегия, която не включва градовете и която оставя надеждата, че ядрената война би могла да се води (и да се спечели) без холокост, със сигурност ще допадне много повече на политическата върхушка, която държи да съхрани вероятността именно Съединените щати да са тези, които ще използват първи ядрените си оръжия, въпреки неизбежното нарастване на съветската ядрена мощ. Затова, само месец, след като Макнамара поема Министерството на отбраната, командването на ВВС му урежда среща с Уилям Кауфман.
„Само за една седмица той промени изцяло мнението си — казва по-късно Кауфман във връзка с мимолетното изкушение на Макнамара да се задоволи с минималното възпиране. — Аз успях да го разубедя да се откаже от него.“ Сърцевината на доклада на Кауфман съдържа съпоставка между три вида сценарий. Първият предвижда изненадваща съветска атака, насочена единствено срещу американските стратегически сили, следвана от ответен удар на оцелелите американски сили срещу всички възможни съветски градове, както и унищожение на американските градове от съветските резерви — резултати: загиват 150 милиона американци и 40 милиона жители на СССР. Вторият сценарий следва настоящия Едноцелево интегриран оперативен план. Като такъв той предпоставя максимална ядрена атака на силите на САЩ срещу Съветския съюз по време на криза, следвана от съветски ответен ядрен удар срещу американските градове, извършен от оцелелите съветски ракети и бомбардировачи — резултати: загиват 110 милиона американци и 75 милиона руснаци. (По-големият брой жертви от американска страна и в двата сценария се дължи на факта, че през 1960 година Съединените щати вече са далеч по-урбанизирани, отколкото Съветския съюз.)
Важно е да се отбележи, че Кауфман представя най-лошите възможни варианти, базиращи се на неимоверно раздутите разузнавателни оценки на ВВС по отношение на съветската ядрена мощ. Но е повече от очевидно, че рано или късно Съветският съюз действително ще постигне онзи тип възможност за ответен ядрен удар, който предвижда и Кауфман, така че третият сценарий се нрави особено много на Министъра на отбраната. Според него, Съединените щати, неспособни да удържат съветската атака в Западна Европа с конвенционални бойни средства, атакуват съветските военни летища, ракетните установки и подводничарски цели с ядрени оръжия, но избягват да нападат съветски градове и държат част от силите си в резерв. А Съветският съюз, с пълното съзнание, че градовете му са заложници на капризите на САЩ, също отвръщат на удара, но като избягват американските градове. Така Съединените щати печелят контраудара и после поставят условие на СССР или да се предаде, или да се подготви всеки един от градовете му да бъде унищожен един по един. Москва се предава и така общата цена на войната е „само“ три милиона души от американска страна и пет милиона — от съветска.
Робърт Макнамара се хваща здраво на въдицата и веднага издава инструкции за разработка на политика за контраудари и доктрина, която, в случай на термоядрена война, „позволява контролиран отговор и паузи за водене на преговори“. В съответствие с тези инструкции към края на годината оперативният план на САЩ претърпява драстични промени, като разделя списъка със съветски цели на пет категории, от които
Съединените щати могат спокойно да избират при евентуална ядрена война. Вариантите и подвариантите, съдържащи се в ревизирания Едноцелево интегриран оперативен план на САЩ (SIOP-63), заедно с техническите промени, които дават възможност на американското военно командване да препрограмира прицелването на американските ракети за кратко време и да ги изстрелва поединично или в малък брой (за разлика от първоначалния вариант по петдесет), предоставя на Съединените щати теоретичната възможност да водят „ограничена“ ядрена война — но само ако руснаците се съгласят.184
Когато през 1962 година Робърт Макнамара обявява официално тази нова стратегия, съветският отговор е абсолютно отрицателен. Маршал В. Д. Соколовски отхвърля изцяло „правилата за водене на ядрена война“ на Макнамара и определя неговата „доктрина без градове“ като ни повече, ни по-малко стратегия за първи ядрен удар. В хода на обясненията той пропуска да спомене, естествено, че съветската стратегия също предпоставя първи ядрен удар. Официално публикуваният източник за съветската военна доктрина от тази епоха — „Марксизма-ленинизма по въпросите за войната и армията“ — постулира съвсем недвусмислено, че „масираните удари с ядрени ракети срещу въоръжените сили на противника и неговите ключови икономически и политически цели са главният фактор, който определя победата на едната страна и поражението на другата още в самото начало на войната. Следователно ключът към победата в подобна война е в правилното изчисление на елементите на превъзходство над противника и в способността те да бъдат използвани, преди противникът да го направи.“185
184
Ibid., 242–43, 272–73, 278-80; Herken, op. cit, 51, 145; Ball, op. cit, 10–11.
185
Marxism-Leninism on War and Army, quoted in Joseph D. Douglass, Jr., and Amoretta M. Hoeber, Soviet Strategy for Nuclear War (Palo Alto: Hoover Institute, 1979), 36.