Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Важно е да се отбележи, че Кауфман представя най-лошите възможни варианти, базиращи се на неимоверно раздутите разузнавателни оценки на ВВС по отношение на съветската ядрена мощ. Но е повече от очевидно, че рано или късно Съветският съюз действително ще постигне онзи тип възможност за ответен ядрен удар, който предвижда и Кауфман, така че третият сценарий се нрави особено много на Министъра на отбраната. Според него, Съединените щати, неспособни да удържат съветската атака в Западна Европа с конвенционални бойни средства, атакуват съветските военни летища, ракетните установки и подводничарски цели с ядрени оръжия, но избягват да нападат съветски градове и държат част от силите си в резерв. А Съветският съюз, с пълното съзнание, че градовете му са заложници на капризите на САЩ, също отвръщат на удара, но като избягват американските градове. Така Съединените щати печелят контраудара и после поставят условие на СССР или да се предаде, или да се подготви всеки един от градовете му да бъде унищожен един по един. Москва се предава и така общата цена на войната е „само“ три милиона души от американска страна и пет милиона — от съветска.

Робърт Макнамара се хваща здраво на въдицата и веднага издава инструкции за разработка на политика за контраудари и доктрина, която, в случай на термоядрена война, „позволява контролиран отговор и паузи за водене на преговори“. В съответствие с тези инструкции към края на годината оперативният план на САЩ претърпява драстични промени, като разделя списъка със съветски цели на пет категории, от които

Съединените щати могат спокойно да избират при евентуална ядрена война. Вариантите и подвариантите, съдържащи се в ревизирания Едноцелево интегриран оперативен план на САЩ (SIOP-63), заедно с техническите промени, които дават възможност на американското военно командване да препрограмира прицелването на американските ракети за кратко време и да ги изстрелва поединично или в малък брой (за разлика от първоначалния вариант по петдесет), предоставя на Съединените щати теоретичната възможност да водят „ограничена“ ядрена война — но само ако руснаците се съгласят.184

Когато през 1962 година Робърт Макнамара обявява официално тази нова стратегия, съветският отговор е абсолютно отрицателен. Маршал В. Д. Соколовски отхвърля изцяло „правилата за водене на ядрена война“ на Макнамара и определя неговата „доктрина без градове“ като ни повече, ни по-малко стратегия за първи ядрен удар. В хода на обясненията той пропуска да спомене, естествено, че съветската стратегия също предпоставя първи ядрен удар. Официално публикуваният източник за съветската военна доктрина от тази епоха — „Марксизма-ленинизма по въпросите за войната и армията“ — постулира съвсем недвусмислено, че „масираните удари с ядрени ракети срещу въоръжените сили на противника и неговите ключови икономически и политически цели са главният фактор, който определя победата на едната страна и поражението на другата още в самото начало на войната. Следователно ключът към победата в подобна война е в правилното изчисление на елементите на превъзходство над противника и в способността те да бъдат използвани, преди противникът да го направи.“185