![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Питърсън успяваше да заобиколи очевидното. Нито веднъж не признаваше, че всъщност е поискал ДНК тестове, за да закове последните пирони в ковчезите на Рон и Денис. Беше толкова сигурен във вината им, че нямаше нищо против да ги проверяват колкото искат. Но сега, когато резултатите бяха наклонили везните в другата посока, той настояваше да му се признае колко справедлив е бил.
Освен че се заяждаше със защитата в продължение на цели абзаци, Питърсън подхвърляше и неясни, злокобни намеци за други заподозрени и още веществени доказателства. Статията продължаваше:
Питърсън заяви, че ако бъдат открити нови улики, които да свържат Фриц и Уилямсън с убийството на Картьр, законът не забранява те да бъдат съдени отново.
Прокурорът съобщи още, че разследването на убийството на Картър продължава и Глен Гор не е единственият заподозрян.
Статията завършваше с две отвратителни изказвания на Питърсън. Първото гласеше:
Не сгреших през 1988 г., когато ги обвиних. А сега, когато разполагам с нови доказателства, направих единственото юридически, морално и етично правилно нещо — да оттегля обвиненията.
Разбира се, Питърсън не споменаваше, че моралното и етично съгласие с искането за оттегляне на обвиненията идва почти пет години, след като Рон едва не беше екзекутиран, и четири години, след като Питърсън публично бе атакувал съдия Сий, защото беше постановил нов процес. Заставайки на високо моралната си позиция в последния възможен момент, Питърсън неумело се опитваше да убеди широката публика, че дванайсетте години, които Рон и Денис бяха прекарали зад решетките като невинни хора, не бива да се броят.
Но най-отвратителната част от историята беше следващият му цитат. Той беше отпечатан с големи букви в средата на първа страница. Питърсън беше казал:
Никога не съм употфебявал думата „невинни“ по отношение на Уилямсън и Фриц. Невинността им не е доказана. Просто не мога да ги изправя пред съда с доказателствата, с които разполагам в момента.
След едва четири дни на свобода Рон и Денис все още бяха в нестабилно емоционално състояние и статията ги изпълни с ужас. Защо Питърсън искаше да ги съди пак? Веднъж беше успял да ги изпрати в затвора без никакви доказателства и те изобщо не се съмняваха, че ще го направи отново, ако поиска.
Нямаше значение дали има нови, стари или никакви доказателства. Току-що бяха излезли след дванайсет години зад решетките, без да са убили никого. В окръг Понтоток доказателствата не бяха решаващ фактор.
Статията вбеси Марк Барет и Бари Шек и двамата нахвърляха чернови на опровержения, които искаха да изпратят във вестника. Но и двамата мъдро решиха да изчакат и след няколко дни установиха, че почти никой не е обърнал внимание на писанията на Питърсън.
В неделя следобед Рон, Денис и приятелите им отидоха до Норман по молба на Марк Барет. По една щастлива случайност точно на този ден „Амнести Интърнашънъл“ провеждаше годишния си рок концерт на открито, с приходите от който финансираше дейността си. Пред една лятна сцена се беше събрала прилична тълпа. Времето беше топло и слънчево.
Между отделните парчета Марк Барет държа реч, после представи Рон, Денис, Грег и Тим Дърам. Всеки от тях говори по няколко минути, за да сподели преживяванията си. Въпреки че бяха притеснени и не бяха свикнали да се обръщат към многобройна публика, бившите затворници успяха да се стегнат и да говорят от сърце. Публиката ги прие много добре.
Бяха четирима обикновени бели мъже от добри семейства, сдъвкани и смазани от системата и хвърлени зад решетките за общо трийсет и три години. Посланието им беше ясно: докато системата не бъде променена, това може да се случи на всекиго.
След обръщенията си те останаха до сцената, за да послушат музиката, да хапнат сладолед, да се порадват на слънцето и свободата. Отнякъде се появи Брус Либа, за да прегърне стария си приятел. Брус не беше ходил на делото срещу Рони, нито му беше писал в затвора. Чувстваше се виновен за това и искрено се извини на най-добрия си приятел от гимназията. Рон бързо му прости.
Беше готов да прости на всекиго. Опияняващото ухание на свободата заличаваше всички стари болки и фантазии за отмъщение. Въпреки че в продължение на дванайсет години беше мечтал как ще осъди виновните, вече беше забравил за това. Не искаше отново да се връща към старите кошмари.
Медиите ненаситно поглъщаха всяка тяхна дума. Рон особено винаги беше в светлината на прожекторите. Тъй като беше бял мъж, от град на бели хора и беше малтретиран от бели полицаи, обвинен от бял прокурор и осъден от бели съдебни заседатели, той се превърна в търсен обект за интервюта и репортажи. Такива неща се случвала често с бедните и хората от малцинствата, но не и с героите от малкия град.