![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Гордееше се с подхода си. Бъкли сигурно не се задълбочаваше толкова.
Следващият бе Били Андрюс. Какво име само! В телефонния указател бяха шестима. Джейк познаваше един, Хари Рекс — друг, Ози познаваше един чернокож, но никой не знаеше кой е призованият. Сложи въпросителна до името.
Джералд Олт. Джейк се усмихна, когато написа името. Олт бе идвал в кантората му преди години, когато бе просрочил ипотеката на къщата си в Клантън. Жена му боледуваше от бъбреци и разходите за лекарства го съсипваха. Беше интелектуалец, имаше диплома от Принстън, където се бе запознал с жена си. Тя беше от окръг Форд, единствено дете на прочутото с глупостта си семейство, вложило всичките си пари в железниците. Беше пристигнал в Клантън точно когато сватовете му се бяха разорили и безгрижният живот, заради който се бе оженил, се беше превърнал в безнадеждна борба за оцеляване. За кратко бе работил като учител, после библиотекар, след това беше станал секретар в съда. Ненавиждаше тежкия физически труд. Когато съпругата му се разболя, загубиха и скромния си дом. Сега работеше в магазин за домашни потреби.
Джейк знаеше нещо за Джералд Олт, което никой друг не знаеше. Когато бил малък, семейството му живеело в Пенсилвания във ферма край шосето. Една нощ, когато всички спели, къщата пламнала. Минаващ моторист спрял, разбил вратата и започнал да ги измъква навън. Огънят бързо обхванал долния етаж и когато Джералд и брат му се събудили, било вече невъзможно да излязат от стаята си горе. Хукнали към прозореца и се развикали. Родителите и останалите деца крещели безпомощно от предния двор. Пламъци изскачали от всички прозорци освен от тяхната спалня. Изведнъж спасителят им се полял с вода от градинския маркуч, втурнал се в горящата къща през пламъците и дима и нахълтал горе в спалнята. Разбил прозореца, сграбчил Джералд и брат му и скочил долу. По чудо не се наранили. Благодарили му със сълзи и прегръдки. Непознатият бил чернокож. Първият негър, когото децата виждали през живота си.
Джералд Олт беше един от малцината бели в окръг Форд, който истински уважаваше чернокожите. Джейк му постави десетка.
За шест часа той прегледа целия списък — попълваше картони, съсредоточаваше се над всяко име, представяше си всеки съдебен заседател в ложата, разговаряше с всеки един. Постави оценки на всички. Чернокожите получаваха автоматически десетка; с белите бе по-трудно. Мъжете получаваха по-високи оценки от жените; младите — по-високи от старите; образованите — малко повече от необразованите; либералите и от двата пола получиха най-високите бележки.
Елиминира двайсетимата, които Нуз се готвеше да изключи от списъка. Знаеше по нещо за около сто и дванайсет от бъдещите съдебни заседатели. Бъкли със сигурност не знаеше толкова.
Елън пишеше на машината на Етъл, когато Джейк се върна от Лусиен. Тя я изключи, затвори дебелия том, от който преписваше нещо, и го загледа.
— Къде ще е вечерята? — попита тя с лукава усмивка.
— Ще се поразходим малко. Ходила ли си някога в Робинсънвил?
— Не, но съм готова. Какво има там?
— Само памук, соя и великолепно ресторантче.
— Трябва ли да се преобличам?
Джейк я огледа. Беше облечена както обикновено — тъмносиня риза, четири номера по-голяма, избелели, прилепнали по стройните й бедра джинси, без чорапи.
— Изглеждаш чудесно.
Изгасиха копирната машина и лампите и се качиха на сааба.
Джейк спря пред едно магазинче за напитки и купи стек с шест кутии бира и висока, изстудена бутилка „Шабли“.
— Там всеки си носи пиенето — обясни той, когато излязоха от града. Слънцето залязваше над шосето пред тях и Джейк спусна сенниците. Елън пое ролята на барман и отвори две кутии.
— Колко е дотам? — попита тя.
— Час и половина.
— Час и половина! Но аз умирам от глад.
— Подкрепи се с бира. Заслужава си, повярвай ми.
— Какво предлагат?
— Печено месо, пържени скариди, жабешки бутчета, риба на скара с дървени въглища.
Тя отпи от бирата.
— Ще видим.
Джейк натисна педала и колата полетя по мостовете над безбройните притоци на езерото Чатула. Изкачваха стръмни хълмове, покрити с тъмнозелена трева. Вземаха рязко завоите и профучаваха край камиони, натоварени с дървесни трупи, които правеха последни курсове за деня. Джейк отвори капака на покрива и спусна стъклата, за да влезе вътре вятърът. Елън се изтегна назад и затвори очи. Гъстата й вълниста коса се развяваше по лицето.