Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Промених намерението си относно втората чаша чай, скъпа. Какво ще кажеш да ме придружиш до мадам Феру? В момента си шия няколко нови рокли за есента и много бих се радвала, ако ми правиш компания, докато съм там. Понякога бърборенето на тази жена ужасно ме дразни, така че ще имам нужда от твоето успокояващо присъствие.
Усмивката на Сарина внезапно се стопи.
— Боя се, че и Муун ще трябва да ни придружи — каза тя, сетне постави ръце на корема си. — А и какво ще си помисли мадам Феру, когато ме види в дюкяна си, при положение, че съм в толкова напреднала бременност…
Хедър я прекъсна разпалено.
— Изглеждаш прекрасно, скъпа. Освен това тъй като си съпруга на Бо, мадам Феру ще иска да узнае в най-големи подробности как върви семейният ви живот, пък и самата тя ще има повод за още повече приказки. Но кажи ми защо да трябва Муун да ни придружава?
В отговор Сарина сви лекичко рамене.
— Бо се страхува да не ми се случи нещо, затова е възложил на Джаспър и Муун да ме пазят.
Хедър вдигна учудено вежди. Изобщо не се съмняваше, че Бо и Сарина са безумно щастливи заедно, но не бе предполагала, че синът й може да е чак толкова ревнив, та да кара хората си да я пазят и следят. Не искаше да любопитства… е, поне не много.
— От колко време е така?
— От инцидента в градината миналия месец.
— Какъв инцидент?
Сарина не искаше да безпокои свекърва си, но имаше нужда да поговори с някого и реши, че Хедър ще я разбере.
— Берях цветя в градината, когато някакъв мъж отвори задната порта. После пусна вътре едно чудовищно куче и го насъска да ме разкъса. Следващото нещо, което помня, е как кучето започна да ръмжи и се втурна след мен. Бо се появи в къщи точно навреме, за да ме спаси. Той уби кучето и оттогава не ми разрешава да се отдалечавам от погледа му, освен ако Джаспър или Муун не са с мен, за да ме пазят. Знам, че Бо е искрено загрижен. Вярно е също, че цяла седмица след тази случка продължавах да треперя от ужас. Но можеш ли да си представиш какво ми е да не мога да направя и крачка без Муун или Джаспър?
— Не знаех нищо за това куче — каза Хедър с очевидна тревога. — Мъжът успя ли да избяга?
— Да, тъкмо затова Бо е толкова загрижен за моята безопасност. — Сарина въздъхна мрачно. — Честно казано, започвам да се чувствам като затворничка в собствения си дом, и колкото и да си повтарям, че всъщност не е така, постоянно съм под нечий надзор, особено когато излизам в градината. Не мога да отида дори до тоалетната без Муун или Джаспър. Ужасно е конфузно, като се има предвид колко често ми се налага напоследък.
— Искаш ли да дойдеш в Хартхейвън и да останеш при нас докато заловят този човек?
Сарина поклати глава и се усмихна.
— Благодаря за поканата, мамо Хедър, но мисля, че Бо ще ми липсва твърде много.
Беше необичайно хубав ден за юли — слънчев, но не прекалено топъл. Лекият бриз, който полъхваше през кепенците, бе пълен с аромата на цветовете, обкичили маслиненото дърво под прозореца. Чуваше се жуженето на пчелите, прелитащи от цвят на цвят, примесено с тихото, нежно гукане на гълъби. Беше ден само за разходка ръка за ръка с любим или съпруг из някое уединено местенце. Определено не беше ден за униние.
— Ако искаш да дойдеш с мен, скъпа, Муун ще може да седне до кочияша и да ни придружи до входа на дюкяна. Това устройва ли те?
— Напълно. — Сарина се усмихна с повече ентусиазъм. — Мисля, че ще ми достави огромно удоволствие да поизляза малко навън.
— Ще ти се отрази добре — увери я Хедър, като стана от стола. — Изглеждаш чудесно, така че стига да си съгласна, можем да тръгнем веднага.
— Изчакай само да повикам Муун. За Филип несъмнено ще е голямо облекчение да изкарам този човек вън от кухнята му. Търпението му е подложено на силно изпитание от стария моряк, който непрекъснато се кълне, че френската кухня ще го съсипе. Горкичкият, струва ми се, че след всичките тези години на плавания стомахът му е повреден от толкова сухари и риба.
Хедър се засмя.
— Може и Муун да има нужда от разходка. За доброто на Филип.
Бо приключи с работата в склада за деня и тъкмо се канеше да си тръгва, когато през един от прозорците на горния етаж съзря позната карета. Видя седналия на капрата Муун и веднага разбра, че Сарина е излязла заедно с майка му. Затова побърза да заключи сейфа, грабна сакото си и се спусна по задната стълба. Когато стигна долу, съпругата му вече беше слязла от каретата и вървеше към него. Спря се обаче, за да изчака две големи каруци, връщащи се — малко късно, прецени Бо, — от друг док, където бяха разтоварвали стока. Сега каруците бяха празни и водачите им, свършили вече своята работа, несъмнено бързаха да се погрижат за конете и да си тръгнат. Бо махна на двамата мъже, сетне погледна към улицата, търсейки третата кола, която бе напуснала склада заедно с първите две.