Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Ти също не си Айез Седай — избоботи тя, след като я огледа.
Авиенда вирна брадичка и каза:
— Аз съм Авиенда, от септата Девет долини на Таардад Айил.
Жената се изненада два пъти повече, отколкото пред Биргит, дори черните й очи се разшириха, но каза само:
— Не си облечена както бих очаквала, момиче. — След което се върна до масата, опря юмруци на бедрата си и ги изгледа отново една по една, все едно че гледаше някакви странни животни. — Аз съм Неста дин Реас Две луни — най-сетне рече тя. — Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере. Откъде знаете това, което знаете?
— Айез Седай знаят това, което знаят — сопна й се Нинив. — Колкото до обноските, очакваме нещо по-добро от това, което видях досега! Определено срещнах по-добро отношение, когато последния път се качих на кораб на Морския народ. Може би ще трябва да намерим друг, където хората не са толкова вкиснати. — Нестадин Реас се навъси още повече, но Елейн естествено побърза да запълни тягостното мълчание като свали пелерината си и я преметна на ръба на масата.
— Светлината дано освети и вас, и вашите кораби, Надзорнице, и дано даде ветровете ви да са попътни. — Реверансът, с който я удостои, беше дълбок и в същото време сдържан: Авиенда вече се беше научила да преценява тези неща, колкото и да й се струваше това приклякване най-странното нещо, което една жена може да прави. — Простете ни, ако сме изрекли нещо прибързано. Не сме искали да оскърбим особата, която е като кралица за Ата-ан Миере. — Всичко това го изрече с доста красноречив поглед към Нинив. Нинив обаче само сви рамене.
Елейн се представи отново и представи и останалите, което предизвика странни реакции. Това, че Елейн беше щерка-наследница, не предизвика никаква, макар това да бе висша титла при влагоземците, а това, че беше Зелена Аджа, а Нинив — Жълта, предизвика сумтене от страна на Нестадин Реас и резки погледи от страна на съсухрения старец. Елейн примигна смутено, но продължи все така гладко:
— Дойдохме тук по две причини. По-малката е да ви попитаме как смятате да помогнете на Преродения Дракон, когото според джендайското пророчество вие наричате Корамуур. По-голямата е да ви помолим за помощта на вашата ветроловка. Чието име — добави тя изискано, — за мое съжаление, все още не зная.
Слабичката, жена, която можеше да прелива, се изчерви.
— Аз съм Дор ил дин Ейран Дълго перо, Айез Седай. Бих могла да помогна, ако е угодно на Светлината.
Малин дин Торал също, изглежда, се смути.
— Добре сте дошли на моя кораб — измърмори тя, — и дано ви закриля милостта на Светлината, докато напуснете неговите палуби.
Не и Неста дин Реас обаче.
— Важното е Корамуур — каза тя твърдо и придружи думите си с рязък, отсечен жест. — Окованите към брега нямат дял в това, освен че възвестяват за неговото идване. А ти, момиче? Ти, Нинив. На кой кораб си получила дара на превоза? Коя беше Ветроловката?
— Не си спомням. — Невинният й гласец бе в странно несъответствие със студената й усмивка. При това беше стиснала много здраво плитката си, но добре поне че все още не беше прегърнала сайдар. — И освен това съм Нинив Седай. Нинив Айез Седай, а не „момиче“.
Неста дин Реас опря длани на масата и я изгледа с поглед, който напомни на Авиенда за Сорилея.
— Може и да си, но аз все пак ще разбера коя е разкрила онова, което не бива да се разкрива, Ще си получи тя уроците по мълчание.
— Сцепеното платно си е сцепено, Неста — проговори изведнъж старецът с дълбок глас, изненадващо дълбок за кльощавото му тяло. Авиенда го беше взела за някакъв страж, но тонът му беше като на равен. — По-добре е да попиташ що за помощ търсят Айез Седай от нас точно в дните, когато се е появил Корамуур и моретата бушуват в непрестанни бури, и ориста на Пророчеството е опънала платна през океаните. Стига наистина да са Айез Седай. — Последното — с леко повдигната вежда към Ветроловката.
Тя му отвърна тихо, с много почтителен тон.
— Три от тях могат да преливат, включително тази. — И посочи Авиенда. — Никога досега не съм срещала толкова силни като тях. Би трябвало да са. Кой друг би дръзнал да носи пръстена?
Неста дин Реас и махна да млъкне и се обърна със същия железен поглед към стария мъж.
— Айез Седай никога не молят за помощ, Барок — изръмжа тя. — Айез Седай никога не молят. За нищо. — Той срещна погледа й с кротост, но след малко тя въздъхна, все едно че я беше срязал с очи. И извърна все така железния си поглед към Елейн. — Какво ще поискате от нас… — тя се поколеба, — щерко-наследнице на Андор? — Дори това прозвуча доста скептично.