Любов извън закона

— Гледайте тогава — отвърна тихо Елизабет, включвайки се в играта на великолепната червенокоса жена. Нещо от безупречната й красота й се струваше познато, противоречията в държанието й я караха да бъде сдържана.

— Той беше мой, знаеш ли? — каза в този момент облечената по последна мода непозната, а тонът й бе станал по-остър.

„Роксейн — реши веднага Елизабет, — това трябва е тя.“

Беше чула слугите да обсъждат връзката й с Джони време на първия си престой в Голдихаус. Хубавата червенокоса жена, красавицата на Единбург, която сега стоеше пред нея, напомняща на Савската кралица, изглеждаше точно така, както я беше описвала прислугата.

— Съжалявам.

Това беше признаване на факта, а не извинение.

— Очевидно не обърнах навреме нужното внимание на хитрините ти — рече хладно посетителката, докато оглеждаше издутия корем на Елизабет.

— Няма за какво да говорим. Но ако ти харесва, можеш да гледаш — отвърна спокойно Елизабет.

— Казах ти, че е арогантна — подхвърли Кристиан, като се приближи. — Кажи й колко време бяхте любовници с Рейвънсби.

— Нещо още по-добро от това, Криси, ще й покажа — заяви Роксейн, обръщайки се към домакинята. — В чантата си на дивана имам няколко любовни писма от Джони. Би ли ги донесла?

Знаеше, че Криси Дънбар няма да устои на изкушението. Беше си останала все така любопитна и обичаща да си бърка носа в хорските работи още от времето, когато ходеха заедно на училище.

— Ще трябва да те заключа с нея. — Дългът към вуйчо й оставаше все пак на първо място.

— Разбира се — усмихна се Роксейн. — Обещавам, че няма да й сторя нищо лошо.

Кристиан се изкикоти.

— Може би и аз трябва да отида да видя малката Ани Калъндър и да й покажа любовните писма, които ми писа миналия месец Енглинтън.

— Наистина би трябвало да го сториш. Това ще й послужи за урок, задето е такава устата и нахална. А сега тичай, защото изгарям от нетърпение.

— Обещай, че няма да я удряш. — Очите й блеснаха предупредително.

— Обещавам, скъпа.

И Роксейн лекичко я побутна към вратата. Когато металният звук от изваждането на ключа от ключалката бе последван от отдалечаващи се стъпки, червенокосата жена се обърна към Елизабет и зашепна забързано:

— Прости ми за хитрината, но само така можех да Кристиан да ме пусне да вляза при теб. Тя е една неприятна жена. Аз съм Роксейн Форестър, както може би си се досетила, и съм тук по поръчение на Манроу и Роби.

— Как е Джони? — попита умолително Елизабет, всичките и мисли през последните дни бяха посветени на мъжа й.

— Все още е жив.

Очите й се напълниха със сълзи и тя внезапно седна, защото краката й бяха отказали да я държат.

— Благодаря ти — прошепна Елизабет.

Роксейн се приближи и леко докосна рамото й.

— Казали са му къде се намираш и той отговорил.

Тя пое набързо въздух. Начинът, по който адвокатът Джони й беше описал състоянието му, все още я шокираше.

— Не си мисли, че съм безчувствена, и затова така набързо ти говоря за това — продължи тя миг по-късно, все така припряно и тихо. — Но имаме толкова малко време до завръщането на Кристиан. Дойдох, за да ти кажа, че Манроу и Роби планират бягството ти. Трябва да те освободят, преди да се заемат със спасяването Джони. В противен случай Куинсбъри и баща ти ще продължат да те използват, за да изнудват съпруга ти. След като вече знаем къде точно се намираш и при положение, че Криси не разкаже на вуйчо си за посещението ми, утре вечер ще дойдем за теб. Първо ще освободим теб и веднага след като излезеш от тази къща, ще се заемем с Джони.