Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Така по-добре ли е?
— Чудесно. Кажи ми сега какво си намерил.
— С, кое да започна?
— С грифона.
— Ами, първо на първо, не знаем със сигурност кога е закупен, но всичко останало се връзва с догадките ти. Въведен е след заповедта за закриване.
— Значи не го е купил Дилър.
— Ами според банката данни на болницата все още е там и все още се води в кома, така че дори и да го е купил той, със сигурност не го е инсталирал.
— Откъде се е появил?
Бийзъл се нагласи отново, след като Орландо леко се понамести. Акцентът му на бруклински таксиджия продължи да мърка в ухото на господаря му.
— Това е едно от странните неща. С нищо не се връзва пряко. Сглобен от няколко различни кода — според мен е вършел повече неща освен задълженията си в средните земи, но е твърде късно да се връщам и да проверявам тази възможност. Може би, ако ти пак влезеш там, шефе.
— Съмнявам се. Значи не можеш да откриеш нито кой го е купил, нито кой го е направил?
— Производствената верига е толкова омотана, че няма повече накъде. Нито една линия не мога да проследя докрай — компаниите май са преустановили бизнеса си, търговските марки на някои от частите май са фалшиви — не ги откривам в нито един индекс. — Ако един робот можеше да въздиша, Бийзъл положително би го направил. — Пълен ад, ти казвам. Обаче едно нещо постоянно изскача.
— Какво е то?
— Дървесна къща.
Отначало Орландо реши, че не е чул добре.
— Искаш да кажеш… онова място?
— Повечето от търговските марки са хакерски емблеми и много от тях се появяват в материали, свързани с Дървесната къща.
— Уха! Чакай да помисля.
Бийзъл търпеливо зачака. За разлика от родителите му и от Фредерикс, щом кажеше на Бийзъл да направи нещо, той го правеше. Знаеше, че „чакай да помисля“ означава „не дрънкай“ и ако Орландо не му подскажеше, че може отново да говори, роботът щеше да си клечи безмълвно, докато не му се наложи да допълзи отново до контакта за презареждане.
Орландо имаше нужда от няколко минути тишина. Не знаеше точно какво да каже. Ако дирята, на която, изглежда, беше попаднал, отвеждаше към Дървесната къща, това беше едновременно вълнуващо и изключително опасно. Вълнуващо, защото Дървесната къща, често наричана „последното свободно място в мрежата“, беше известна като анархистки хакерски рай, местенце извън закона, което плаваше през системата като забранена улична хазартна игра. Из мрежата се носеха клюки, че не я поддържат масивни корпоративни структури като другите големи зони, а вечно променящата се мрежа от малките системи на обитателите й. Предполагаше се, че е нещо като цигански табор — цялото нещо можеше да се разгради за минути, да се пази на малки, разпръснати навсякъде отделни парчета, а после отново да се построи пак така светкавично.
Опасното беше, че никой не ходеше току-така в Дървесната къща. Влизаше се кажи-речи само с покана и тъй като тя не преследваше комерсиални цели — и всъщност съгласно собствените си ръководни принципи се противопоставяше на всякаква съзнателна полезност, — онези, които успяваха да влязат, обикновено искаха единствено да се наслаждават и да допринесат за съхраняването на нейната изключителност.
Така че не можеше просто да се отбиеш в Дървесната къща, както в някое друго местенце. Съобщението, че може да открие именно там отговорите на интересуващите го въпроси, беше като да кажат на някой средновековен селянин, че може да намери дадено нещо в Китай или в Самарканд. За един тийнейджър без каквито и да е връзки дори и мястото да не изглеждаше чак толкова мистично, то все пак беше толкова недостъпно, че му се струваше абсолютна измислица.
Дървесната къща. Обхвана го възбуда, но и още нещо, което познаваше много добре, макар никога да не го беше изпитвал в мрежата. Също както Фредерикс, и той се уплаши.
— Бийзъл — обади се най-накрая той, — сигурен ли си?
— Шефе, моля ти се.
Макар да беше стар модел, Бийзъл беше голяма работа. В насмешката му нямаше нищо изкуствено.
— Тогава ми намери всичко, което можеш, за Дървесната къща. Не, не всичко. Поне на първо време по-добре ми подавай неща с разумна степен на достоверност — информация от многобройни източници. По-късно ще решим дали да се ровим в голямата каша.
— И така да е, шефе, ще се проточи доста.
— Сутринта ми покажи какво си намерил досега. — Спомни си, че на другия ден имаше посещение. — Не, следобед. Ще го прегледам и ще реша.
— Ако искаш за утре истинско проучване, по-добре е да зарязвам това тяло и да се хващам на работа. Пълзенето износва ремъците, нъл’разбираш.