Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Градът на златната сянка
Градът на златната сянка - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Градът на златната сянка

Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:

Градът на златната сянка
1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 364
Перейти на страницу:

— Много смешно. А ти какво ще правиш?

— Довери ми се — не ти трябва да знаеш.

Орландо остави на Фредерикс достатъчно време. Когато прецени, че приятелят му вече би трябвало да се спуска по въжето — Фредерикс беше изхарчил доста точки да усвои катеренето по въже и Орландо предположи, че няма да се бави дълго, — отново повика Бийзъл.

— К’во сега, шефе? Ще ме водиш на някое интересно място, така ли?

— Право вкъщи. Но първо ще искам да направиш нещичко. Можем ли да оставим тук една малка бомбичка с данни?

Върху тъмната четка от крачета се появи ухилена уста.

— Голям купон пада днеска! К’во точно искаш?

— Не мога да направя нищо с централния запис, а не мога да изтрия и домашния файл на това приятелче, без да оставя следи, какъвто номер ми погодиха на мен, но мога да направя така, че следващият, който дойде тук, да не разбере нито кой е идвал, нито какво се е случило — освен, ако не се ползва с властта на съвета по присъдите.

— Само кажи, шефе. Мога да им разкажа играта. Дълго ще им държи влага.

Орландо се поколеба. Поемаше голям риск — много по-голям, отколкото допускаше Фредерикс. Изведнъж беше набрал огромна скорост и всичко се дължеше на един-единствен бегъл поглед към данните на Бийзъл. Но нима Таргор би се превърнал в бича на средните земи, ако се страхуваше от провали?

— Разкажи им я.

— Какво си направил?

— Махнах го. Не отвън — никой нищо не може да разбере, докато не влезе вътре.

Фредерикс, отново в един от културистките си симове, скочи от стола толкова рязко, че изхвърча във въздуха и се тресна в стената. Орландо коригира гравитацията и приятелят му се строполи до пирамидата с героичните му подвизи.

— Окончателно ли си мръднал? — изкрещя Фредерикс. — Това не означава само смъртно наказание в средните земи и може би изхвърляне от цялата мрежа — това си е за съд! Унищожил си чужда собственост!

— Я недей да ревеш така. Нали затова те пуснах напред. Ти си чист.

Фредерикс вдигна огромните си юмруци, а лицето на сима му (малко по-нереалистично от това на Питлит, което вероятно изразяваше нещо дълбокомислено, но Орландо така и не можеше да каже точно какво) се разкриви в гневна гримаса.

— Не ми пука за мен! Е, не е чак така, но какво, по дяволите, става с теб, Гардинър? Само защото Таргор е мъртъв, се опитваш да направиш всичко възможно, за да те изхвърлят от мрежата. Ти да не си някой мъченик?

Орландо отново се настани във виртуалното си канапе и се усмихна.

— Говориш също като майка ми.

Хладният гняв на приятеля му беше ожесточен и неочакван.

— Не го казвай. Да не си посмял да ми го кажеш.

— Извинявай. Просто… те бъзиках. Виж сега, ще ти покажа нещо. Бийзъл! Пусни ми пак онази информация, става ли?

Прозорецът просветна в пространството като ангел вестител.

— Виж това — огради и разшири една малка част Орландо. — Хайде, прочети го.

Фредерикс присви очи.

— Това е… това е заповед за закриване — изправи се той. В гласа му бе прозвучало известно облекчение. — Ще махат кулата на Сенбар Флей? Ами тогава… но нещо пак не ми се връзва, Гардинър, защо си го направил? Ако така и така ще я бутат…

— Още не си го прочел докрай. Я погледни кой е наредил на съвета по игрите в средните земи да я закрие.

— Някакъв съдия от… окръг Палм бийч, Флорида?

— Ами датата? Преди шест месеца. А оттогава са я използвали още два пъти.

— Не схващам — поклати глава Фредерикс.

— Това приятелче Дилър е мъртъв! Или е в пандиза или нещо такова. Както и да е, той вече не е операторът най-малко от шест месеца. Но неизвестно защо не са я бутнали. И което е още по-важно: някой я е използвал — използвал е дори сима на Дилър! Използвал го е, за да ме наеме!

— Охо! Страхотно. Сигурен ли си?

— В нищо не съм сигурен. Но Бийзъл проверява. Откри ли нещо, Бийзъл?

Агентът надникна от една пукнатина в стената до прозореца картина.

— Оправих Дилър. Все още работя по грифона.

— Дай, каквото имаш дотук. Просто ми го кажи.

— Дилър, Сет Именюъл — с датите и с всичко ли го искаш?

— Просто го обобщи. Ще те спра, ако искам по-подробни данни.

— В кома е — датата на закриването съвпада с датата на определяне на попечител на имуществото му. На последния си рожден ден е навършил тринайсет години. Родители — мъртви, бабата е подала молба за юридическа подкрепа — води дело срещу средните земи плюс производителите на хардуерни продукти — най-вече „Критапонг електроник и ко“.

1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 364
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)