Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Тази нощ пред нея зейна една невъобразимо черна бездна. Те излязоха от Хароу капнали от умора и схванати, успокоени, че са се измъкнали, силно желаещи да се махнат оттам. Решиха да починат до сутринта и после да продължат. По-голямата част от Черния корниз беше вече зад тях, в сянката на облаците вулканична пепел от Килешан. Отпред, между тях и брега, беше само Ин Джу. Щяха да минат бързо през джунглата, само за два дни, ако побързат и след още два да достигнат до брега на Синия разлив. Хайде, да побързаме бързо, подканяха се мълчаливо те. Бързаха да се освободят.
Стигнаха до мястото, където бяха оставили своите спътници. Това беше една гола повърхност сред група скали от застинала лава в сянката на безплодни пълзящи растения й полуизсъхнали храсти. Фавн изтича бързо в тъмнината, появявайки се от своето скривалище, и цвърчейки като обезумял, скочи на рамото на Рен и се сви там, като че ли не съществуваше никой друг. Рен вдигна ръце, за да го погали и успокои. Дървесният пискун трепереше от страх.
После намериха Дал, проснат в далечния край на клиринга — една безжизнена маса от ръце, крака и разцепен череп. Трис се наведе и преобърна елфа Ловец. Той смаяно вдигна поглед. Оръжията на Дал бяха прибрани в ножниците.
Рен отчаяно отвърна погледа си. Бе започнала да я обзема мрачна увереност. Нямаше нужда да се оглежда повече, за да разбере, че Гавилан и жезълът Рухк бяха изчезнали.
ГЛАВА XXIII
Пар Омсфорд се сви в сянката на стената на сградата, така тъмен като нощта около него в покриващата го пелерина и се вслуша в звуците на Тирс, докато градът помръдваше неспокойно под своето одеало, от лятна горещина, чакайки сутринта. Въздухът беше неподвижен и изпълнен с градските миризми — сладникави, неприятни и втръсващи. Пар го вдишваше неохотно, уморено, взирайки се навън от своето прикритие в светлите петна, хвърляни от уличните лампи, дебнейки за враждебни създания, които безмилостно претърсваха, пълзяха и ловуваха. Войниците от Федерацията. Шадуините.
И едните, и другите бяха там, навън, дебнещи. Те като че ли никога не спяха и нямаше отърваване от тях. Защото вече почти седмица двамата с Дамсон бягаха от тях, откакто бяха напуснали подземното скривалище на Кърта и се върнаха на улиците през каналите на града. Една седмица. Той трудно можеше да възстанови целия им преход в подробности. Спомените му бяха откъслечни, една бъркотия от сгради и стаи, килери и проходи, принуждаващи ги да пълзят на четири крака, докато преминават от скривалище в скривалище. Те не бяха в състояние да си починат никъде за повече от няколко часа, винаги ги откриваха и точно когато си мислеха, че са в безопасност, трябваше да бягат отново, да се спасяват от тъмните създания, които искаха да ги заловят.
Защо винаги ни откриват толкова бързо? — питаше се Пар за хиляден път.
Отначало мислеше, че е просто лош късмет. Но честотата на тяхното откриване скоро изключи тази възможност. После помисли, че причината може да е неговата магия, която Ример Дал проследяваше по някакъв начин. Защото най-често ги изненадваха Преследвачите, дегизирани понякога като войници на Федерацията, но по-често появяващи се като чудовища, каквито всъщност бяха — тъмни сенки, облечени в пелерини и закачулени. Но Пар не беше използувал своята магия, откакто бяха излезли от каналите, а като не беше я използвал, как можеше тя да бъде проследена?
— Те са проникнали в Движението — беше заявила Дамсон, стиснала устни и побледняла преди да го остави само часове по-рано, за да търси ново скривалище. — Или са заловили някого от нас и са извлекли от него всичките ни тайни. Няма никакво друго обяснение.
Но дори тя беше принудена да признае, че никой друг освен Падишар Крийл не знаеше всички скришни места, които тя използуваше. Никой друг не можеше да ги издаде.
Това водеше, на свой ред, до тревожното предположение, че въпреки техните надежди падането на Джут бе дало възможност на Федерацията да приложи онзи трик, за който отдавна мечтаеше.