Мечът на Шанара

— За това не си заслужава да се умира, гноме — изсумтя сърдито Панамон и кимна рязко с глава на Келцът, който вдигна тежкия си боздуган, за да приключи с нещастния тип.

— Не, не, чакайте, почакайте малко, моля ви — извика пискливо гномът, с изпълнен с отчаяние глас Това беше неговият край. Това беше последната му молба. — Не излъгах за Меча, кълна се, не излъгах! Мога да ви го предоставя. Не си ли давате сметка колко ценен е Мечът на Шанара за Господаря на мрака?

Без да се замисли, Ший се протегна и сграбчи силната ръка на Келцът. Огромният трол изглежда разбра. Бавно свали боздугана и погледна любопитно Ший, Панамон Крийл отвори ядосан уста, но се поколеба. Искаше да научи истината за присъствието на Ший в Северната страна и тайната на този Меч, който явно беше свързан с цялата тази работа. Изгледа мъжа от Вейл, после се обърна към Келцът и вдигна рамене, искайки да каже, че му е все едно.

— Нищо не ни пречи да те убием по-късно, Орл Фейн, ако се окаже, че това е поредната ти лъжа. Сложи му въже около безценния врат и го докарай тук, Келцът. Ший, ако ми подадеш ръка да стана и рамо, на което да се облегна, мисля, че ще мога да стигна до гората. Келцът ще държи под око хитрия ни малък дезертьор.

Ший помогна на ранения Панамон да стане и се опита да го подкрепя, докато той направи няколко пробни крачки. Келцът завърза Орл Фейн и постави въже около шията му, за да го води. Гномът се остави да бъде вързан без да хленчи, макар че изглеждаше притеснен за нещо. Ший си помисли, че той сигурно отново лъжеше, когато каза, че знае къде може да бъде намерен Мечът и се мъчеше да си представи по какъв начин би могъл да им се изплъзне, преди да открият измамата му и да го убият. Ший не беше способен да убие гнома, нито дори би се съгласил той да бъде убит, но не изпитваше никакво съчувствие към лъжеца. Орл Фейн беше страхливец, дезертьор, крадеше вещи от мъртъвци — човек без народ и без родина. Сега Ший беше сигурен, че хленчещото, раболепно поведение на гнома в началото беше усърдно заучена защитна реакция на лукавото, ужасно същество, което се криеше зад тази маска. Орл Фейн би прерязал гърлата им без ни най-малко угризение на съвестта, ако можеше да го направи безнаказано. Ший почти съжаляваше, че Келцът не беше сложил край на неприятностите им и не беше убил гнома. Щеше да се чувства по-добре.