Мечът на Шанара

В сивотата на ранната утрин в гората Ший внезапно се събуди от дълга нестихваща врява, една безкрайна поредица от клетви, които развилнелият се Панамон Крийл бълваше жлъчна Крадецът вилнееше из лагера, изпаднал в необуздана ярост и ругаеше настървено, без да спира. Ший не можа веднага да разбере какво се е случило. Чак след няколко минути успя да прогони съня от очите си, след което се подпря на лакът и примигна сънливо. Имаше чувството, че е спал не повече от няколко минути, усещаше болка и умора в мускулите си, а мозъкът му беше замъглен. Панамон продължаваше да беснее в малкото празно пространство, а Келцът беше клекнал до един от големите дъбове. Тогава Ший забеляза, че Орл Фейн липсва. Скочи разтревожен на крака и разбра, че най-лошите му опасения са се оправдали. Въжето, с което беше вързан лукавият гном, беше разрязано на парчета, разхвърляни около дънера на дървото. Пленникът беше избягал и Ший беше загубил единствената възможност да открие Меча.

— Как е успял да се измъкне — попита ядосано Ший. — Мислех, че така стегнато си го вързал, че няма да може да се докопа до нещо, което да може да разреже въжето!

Панамон го погледна така, сякаш виждаше кръгъл идиот пред себе см и върху пламналото му от гняв лице се изписа възмущение.

— Я стига! Аз да не съм пълен глупак! Разбира се, че го вързах далеч от всякакви оръжия. Не само че го вързах за проклетото дърво, но и за по-сигурно му сложих превръзка на устата. А та къде си бил? Този малък проклетник просто е изгризал въжето и превръзката на устата си. Сега дойде ред на Ший да се втрещи.

— Говоря ти съвсем сериозно, уверявам те — продължи вбесен Панамон. — Въжетата бяха прегризали със зъби. Малкият ни приятел гризач се оказа по-изобретателен, отколкото подозирах.

— Или може би по-отчаян — заяви замислено младежът от Вейл. — Чудя се защо не се е опитал да ни убие. Имаше достатъчно основание да ни мрази.

— Колко жестоко от твоя страна да допускаш такова нещо — каза другият с насмешка. — Но щом питаш, ще ти кажа. Страхувал се е, че ще се събудим преди да ни е убил и тримата. Този гном е дезертьор — най-долнопробен страхливец. Не е имал смелостта да направи нещо друго, освен да избяга. Какво има, Келцът?

Огромният трол се беше доближил мълчаливо до приятеля си и беше направил бързо няколко знака, сочейки на север. Панамон с отвращение тръсна глава.

— Безгръбначната мишка е изчезнала в ранни зори — преди няколко часа. И което е по-лошо, избягал е на север, а хич не е препоръчително да го преследваме в тази посока. Освен това, много вероятно е да бъде открит от собствените му хора и да бъде очистен от тях. Те не биха приютили дезертьор. Ама я стига, прав му път, по-добре ще ни бъде без него, Ший. Пък и сигурно ни е лъгал за Меча на Шанара.