Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Ший не вярваше, че крадецът говори сериозно, но гласът му звучеше така, сякаш наистина възнамерява да направи това, което казва. Ужасеният гном преглътна с усилие и протегна напред ръце с последен отчаян вик за пощада. Той така зави и се завайка, че накрая Ший започна да се безпокои за него, почти се разтревожи. Панамон не се помръдваше, седеше и не откъсваше очи от изкривеното от ужас лице на нещастника.
— Не, не, моля ви, не ме убивайте — молеше обезумелият гном, а широко отворените очи шареха от едно лице на друго. — Моля ви, моля ви, останете ме жив — мога да ви бъда полезен. Мога да помогна! Мога да ви кажа нещо за Меча на Шанара! Дори мога да ви го донеса!
Ший трепна неволно при неочакваното споменаване на Меча и постави ръка върху широкото рамо на Панамон, за да го възпре.
— Значи можеш да ни кажеш нещо за Меча, така ли? — каза крадецът с леден, почти незаинтересован глас, без да обърне абсолютно никакво внимание на Ший. — Я да чуем какво можеш да ни кажеш?
Жилавото жълто тяло на гнома се поотпусна, а очите му придобиха нормалните си размери и зашариха неспокойно насам-натам, търсеха някаква възможност да остане жив. Но в тях Ший забеляза и нещо друго, нещо, което не можеше да определи точна Заприлича му на фанатично коварство, което се разкри, когато гномът за миг отпусна маската на старателно прикриваните си чувства. Миг след това то изчезна, сменено от поглед, в който се четеше пълно покорство и подчинение.
— Дори ако искате, мога да ви заведа при Меча — прошепна хрипкаво той, сякаш се страхуваше, че някой можеше да чуе. — Мога да ни заведа на мястото, където е той. Ако ме оставите жив!
Панамон отдръпна железния връх на шипа от гърлото на подмилкващия се гном като оставя само една лека кървава следа по жълтия му врат. Келцът не се беше помръднал и не проявяваше никакви признаци, че се интересува от това, което става. Ший искаше да предупреди Панамон колко важен можеше да се окаже този гном, ако имаха и най-малката възможност да открият Меча на Шанара, но разбираше, че крадецът предпочита да държи пленника в неведение. Човекът от Вейл не беше сигурен какво и колко знае Панамон Крийл за легендата. Досега не беше показал някакъв интерес към расите изобщо и с нищо не беше подсказал, че знае нещо за историята на Меча на Шанара. Сериозното лице на крадеца се поотпусна леко и слаба усмивка премина по устните му, докато продължаваше да наблюдава треперещия пленник.
— А този Меч ценен ли е, гноме! — попита той с непринуден, безразличен глас, почти закачливо. — Мога ли да го продам срещу злато?
— Той е безценен, когато е в ръцете на хората, които трябва — отговори другият обещаващо и кимна енергично с глава. — Има хора, които биха дали всичко, абсолютно всичко, само и само да го имат. В Северната земя…
Изведнъж млъкна, уплаши се, че е казал прекалено много. Панамон се усмихна алчно и кимна на Ший.
— Този гном казва, че той може да ни донесе много пари — присмя се тихо крадецът — а гномът не би ни излъгал, нали, гноме? Жълтата глава се разклати енергично.
— Ами, при това положение, може би ще трябва да те оставим да поживееш още малко, докато докажеш, че имаш нещо ценно, което да размениш срещу безценната си кожа. Не ми се иска да пропускам възможността да направя пари само за да задоволя вроденото си желание да прережа гърлото на гном, който ми е под ръка. Какво ще кажеш, гноме?
— Разбрал си много добре, знаеш цената ми — захленчи малкият тип и се заумилква около коленете на усмихващия се крадец. — Мога да помогна. Мога да ви направя богати. Можете да разчитате на мен.
Панамон се усмихна още по-широко. Огромното му тяло беше отпуснато, а здравата му ръка лежеше върху малкото рамо на гнома, сякаш бяха стари приятели. Потупва известно време приведеното рамо, сякаш искаше да успокоя пленника и кимаше утвърдително. В продължение на няколко минути местеше поглед от гнома върху Келцът и после върху Ший.
— Я ни кажи какво търсиш сам по тези места, гноме? — подкани го накрая Панамон. — Между другото, как се казваш?
— Орл Фейн, воин от племето на пелите от Горен Анар — отговори той охотно. — Аз… изпълнявах куриерска задача от Паранор, когато попаднах на това бойно поле. Всички бяха мъртви, абсолютно всички и аз просто нямаше какво да направя. После ви чух и се скрих. Помислих си уплашен, че може да сте… елфи.
Млъкна и погледна уплашено Ший, като забеляза ужасен типичните за елфите черти на младежа. Ший не помръдна, изчака да види реакцията на Панамон. Панамон само погледна с разбиране гнома и се усмихна приятелски.