Мечът на Шанара

— Лъжеш от самото начало! Ако беше член на племето на пелите, щеше да имаш техния герб. А ти нямаш такъв. И изобщо не си бил раняван в боя. Тази малка драскотина на челото ти е нищо работа! Ти просто си пребърквал мъртвите — ти си просто един дезертьор, нали! Нали така?

Крадецът беше сграбчил ужасения гном за куртката му и го разтърсваше с такава сила, че Ший чуваше как зъбите му тракат. Жилавият пленник се мъчеше да поеме дъх, отворил широко уста, без да може да повярва на неочаквания обрат на нещата.

— Да, да! — най-после признанието беше направено с хриптящ глас. Панамон го пусна и го блъсна силно в яките ръце на бдителния Келцът.

— Дезертьор от собствения си народ. — Панамон изплю думите отвратен. — Дезертьорът е най-нисшата форма на живот, която ходи или пълзи. Преравял си това бойно поле, търсел си скъпоценности от умрелите. Къде са те, Орл Фейн? Ший, я виж в тези храсти къде ги е скрил.

Докато Ший се доближаваше до храстите, борещият се гном нададе най-страховития писък на ужас, който човек можеше да си представи. Младежът си помисли, че Келцът му е извил врата и откъснал главата, и се обърна. Но Панамон само се усмихна и му кимна да продължи, вече сигурен, че гномът е скрил нещо в храстите. Ший си проправи път през гъстите клони до средата на храсталака и започна да се оглежда внимателно за някаква следа от скривалище. Земята и клоните в центъра бяха изпочупени безмилостно от борбата между Келцът и гнома и в началото не забеляза нищо. Продължи да търси безуспешно още няколко минути. И тъкмо щеше да се откаже, когато очите му попаднаха на нещо полузаровено под листа, клони и пръст в отдалечения край на храстите. С късия си ловен нож и с ръце той бързо изрови продълговата торба, в която имаше метални предмети, които се удряха един в друг, докато копаеше. Извика на Панамон, че е открил нещо, което незабавно отприщи нова поредица от вой и крясъци, издавани от обезумелия пленник. Когато напълно освободи торбата от укритието й, той я издърпа изпод храста в гаснещата слънчева светлина на следобеда и я занесе пред другите. Орл Фейн беше напълно обезумял и Келцът беше принуден да използва и двете си ръце, за да го удържа.

— Не знам какво има тук, но то явно е важно за малкото ни приятелче — ухили се Панамон на Ший и протегна ръка да вземе торбата.

Ший надникна през широкото му рамо, докато Панамон развързваше кожените връзки, които стягаха горната част на торбата и трескаво се зарови в нея. Внезапно променил решението си, облеченият в аленочервено крадец извади ръката си, сграбчи другия край на торбата, преобърна я и изсипа съдържанието й на земята. Другите се загледаха в нещата и местеха любопитно погледи от един предмет на друг.

— Боклуци — намръщи се Панамон Крийл след кратък размисъл. — Абсолютни боклуци. Гномът е толкова тъп, че дори не отбира от истински ценните неща.

Ший погледна съдържанието на торбата без да отговори. В нея имаше най-различни видове ками, ножове и мечове, някои дори не бяха извадени от кожените ножници. Няколко евтини бижута блестяха на слънчевата светлина и една-две гномски монети, без никаква стойност за никой, освен за гном. Наистина изглежда всичко беше ненужен боклук, но вайкащият се Орл Фейн очевидно ги смяташе за някаква ценност. Ший поклати глава, изпълнен със съжаление към малкия гном. Той беше загубил всичко, когато беше станал дезертьор, и всичко, с което можеше да се похвали, бяха тези непотребни предмети от метал и евтини бижута без никаква стойност. А сега изглежда щеше да загуби и живота си, защото се беше осмелил да излъже сприхавия Панамон Крийл.