Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Рамото ми няма да може да издържи на такова нехайно отношение — изстена Панамон Крийл сприхаво и погледна многозначително Ший.
В миг човекът от Вейл разбра, че сега му беше времето и мястото. Ръката му трепереше, докато разхлабваше връзките на торбичката и извади камъните. Секунда по-късно Келцът застана спокойно до непреставащия да се жалва крадец, с огромния боздуган в ръката. Ший бързо се огледа наоколо и закова поглед право в огромната група от храсти, намиращи се непосредствено вляво от другите двама. Сърцето му спря, когато част от храста се размърда почти незабележимо.
После Келцът се задейства. С остър скок се втурна напред, хвърли се в средата на храста и се скри от поглед.
ГЛАВА 20
След малко храстът заприлича на истинско свърталище на демони. От него се разнесе ужасно пронизителен писък и цялата маса от храсталаци се раздруса неистово. Панамон се мъчеше отчаяно де се вдигне на колене и викаше на Ший да хвърли големия меч, който вцепененият от ужас човек от Вейл продължаваше да държи здраво в лявата си ръка. Ший стоеше замръзнал на място, стиснал в дясната си ръка могъщите камъни на елфите, готов да ги използва всеки момент, и чакаше ужасен нападението, което несъмнено щеше да последва от непознатото същество в храста. Накрая Панамон падна по гръб безнадеждно изтощен, без да може да привлече вниманието иа Ший. От гъстите храсталаци се разнесоха още няколко писъка и после настъпи тишина. След миг се появи якият Келцьт, който продължаваше да държи тежкия боздуган в едната си отпусната ръка. В другата тролът стискаше здраво в желязната си хватка извиващото се и мятащо се тяло на един гном ловец. Жилестата му жълта фигура приличаше на детско телце до гигантското тяло на човека, който го беше заловил. Мяташе ръцете и краката ся на всички страни и те приличаха на заловени за опашките змии. Облечен беше в кожена куртка, ловни ботуши и колан за меч около кръста. Мечът липсваше и Ший правилно допусна, че боричкането в храстите е включвало и обезоръжаването на малкия тип. Келцът се приближи до Панамон, който отново беше успял да заеме седящо положение и предано му протегна борещия се пленник, за да го разгледа.
— Пуснете ме, пуснете ме да си вървя, проклетници такива! — викаше озлобено мятащият се гном. — Нямате право! Не съм ви направил нищо, дори не съм въоръжен, кълна ви се. Пуснете ме!
Панамон Крийл погледна развеселен малкото същество и поклати облекчен глава. Накрая, докато гномът продължаваше да се моли, крадецът избухна в смях.
— Какъв ужасен враг, а, Келцът! Господи, та той можеше да ни избие всичките, ако не го беше заловил. Битката трябва да е била страхотна! Несъмнено борбата е била ужасна! Ха-ха, не мога да повярвам. А ние се страхувахме, че е някое от онези крилати черни чудовища!
Ший не беше много в настроение да се забавлява със случилото се, като си спомни ясно близките сблъсъци на групата с малките жълти същества при пътуването им през Анар. Те бяха опасни и лукави — врагове, които според него хич не бяха безопасни. Панамон вдигна очи и когато забеляза сериозното му изражение, престана да се подиграва на пленника и насочи вниманието си към Ший:
— Не се ядосвай. Ший. Правя го по-скоро по навик, отколкото от глупост, когато вземам на смях тези неща. Надсмивам им се, за да не загубя разума си. Е, добре, спирам. Какво ще правим сега с малкото ни приятелче, а?
Гномът се втренчи ужасен в престаналия да се смее мъж, с широко отворени очи и постепенно твърдият му глас се превърна в тих хленч.
— Моля ви, пуснете ме, — умоляваше ги угоднически той, — Ще си отида и няма да кажа на никого за вас. Ще направя всичко, което ми кажете, приятели добри. Само ме пуснете.
Келцът продължаваше да държи злочестия гном за врата на около един фут от земята пред Ший и Панамон, а малкият тип започваше да се задушава от якото му, силно стискане. Като видя незавидното положение на пленника, Панамон накрая даде знак на скалния трол да остави жертвата си на земята и да отпусне хватката си. След като се позамисли сериозно върху горещата молба на гнома, крадецът погледна Ший, намигна му бързо, обърна се рязко към пленника и с бързо движение допря края на шипа на лявата си ръка в жълтото гърло.
— Не виждам причина да те оставим жив, камо ли да те освободим — заяви той застрашително. — Мисля, че най-добре за всички ще бъде просто да ти прережа гърлото — тук и сега. После никой от нас няма да се безпокои вече за теб.