Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Ричард избърса запотеното си чело. Почувства се безпомощен. Имаше меча си, за да се защитава срещу нападение, но срещу нещо такова нямаше какво да направи. Щеше му се да може да противодейства на удара.
Зад него Надин говореше на Калан тихо, но достатъчно силно, за да чуе Ричард.
— Калан, съжалявам за казаното. Отдала съм живота си да помагам на болни хора. Направо полудявам, като видя някой да страда. Затова се ядосах. Не на теб. Мъката на Йоник ме потисна и си го изкарах на теб. Не беше твоя вината. Нямаше какво да се направи. Съжалявам.
Ричард не се обърна. Калан не отговори, но може би се бе усмихнала на Надин, в знак, че приема извинението.
Ричард се съмняваше.
Познаваше Калан и знаеше, че очаква от другите толкова, колкото и от себе си. Човек не можеше да моли за прошка само защото някой друг го е помолил да го стори. Всъщност извинението така или иначе не бе към Калан. Беше предназначено за ушите на Ричард. Като някое дете, Надин се държеше изрядно, опитвайки се да го впечатли. Понякога, въпреки причинената някога болка, присъствието й му действаше успокоително. Тя му напомняше за дома, за щастливото детство. Беше просто познато лице от безгрижно време. Друга част от него се тревожеше с въпроса каква ли е истинската причина за пристигането й. Каквото и да си мислеше тя, той беше убеден, че не е тръгнала по своя воля. Някой или нещо я бяха подтикнали към подобно решение. Имаше и част от него, която искаше да я одере жива.
След като напуснаха дома на Бърт, Йоник ги поведе по павирана уличка към двор, където живееше семейството на Дарби Андерсън. Неголемият кален двор, покрит с дъски, по които да се стъпва, бе натъпкан с дървен материал и отпадъци, имаше купчини, покрити с платнища, няколко стари, ръждясали триона от онези, които се дърпат от двама души, две дървени магарета и няколко редици криви, изкорубени или повредени дъски, облегнати върху сградата.
Дарби позна Ричард и Калан от играта на Джа’Ла. Беше изненадан да ги види в дома си. Да дойдат да те гледат как играеш бе причина за истинска гордост, но да прекрачат прага на дома ти — това направо не беше за вярване. Той припряно заизтупва прахоляка от късата си кафява косати мърлявите си работни дрехи.
Йоник бе казал на Ричард, че цялото семейство Андерсън — Дарби, двете му сестри, родителите му, родителите на баща му и една леля — живеят над малкия си магазин. Клайв Андерсън, бащата на Дарби, и дядо му Ърлинг бяха дърводелци, майстори на столове. Двамата мъже, чули суматохата, бяха излезли на портата и вече се кланяха дълбоко.
— Простете, Майко Изповедник, Господарю Рал — каза Андерсън, след като Дарби го представи на гостите, но не знаехме, че ще ни посетите, иначе щяхме да се подготвим. Щях да заръчам на жената да направи чай или нещо друго. Опасявам се, че сме само едни обикновени селяни.
— Моля ви, не се притеснявайте, господин Андерсън — каза Ричард. — Дойдохме, защото сме притеснени за сина ви.
Ърлинг, дядото, направи строга крачка към Дарби.
— Какво е направил пакостникът?
— Не, нищо не е направил — побърза да каже Ричард.
— Имате чудесен внук. Онзи ден го гледах как играе Джа’Ла. Едно от другите момчета е болно. По-лошо — две деца от отбора им вече умряха.
Дарби ококори очи.
— Умрели? Кои?
— Кип — каза Йоник и гласът му затрепери.
— И Сидни — добави Ричард. — Бърт също е много зле.
Дарби стоеше като ударен от гръм. Дядо му го погали успокоително по рамото.
— Брат ми Дрефан — Ричард посочи с ръка настрани — е лечител. Проверяваме как са всички момчета от отбора. Не знаем дали Дрефан ще може да помогне, но ни се иска да опитаме.
— Добре съм — каза Дарби с треперещ глас.
Ърлинг бе брадясал кльощав старец с толкова криви зъби, че Ричард се запита как ли дъвче храната си. Старецът забеляза бялата рокля на Калан и златотканото наметало на Ричард, веещо се на вятъра, и им посочи магазина.
— Моля, заповядайте вътре. Днес вятърът направо жили. Вътре е по-топло. Както изглежда, може и да завали сняг.
Улик и Иган заеха позиции край външната порта. Войниците се разпръснаха из уличката. Ричард, Калан, Надин и Дрефан влязоха в магазина. Кара и Райна ги последваха, но останаха край вратата.
По прашасалите стени висяха стари столове и дъски, окачени на огромни гвоздеи. Паяжини, толкова плътни, че в гората биха задържали роса, тук задържаха прата, на тезгяха бяха разхвърляни чарковете на стол, трион с фини зъбци, цял куп по-дребни дърводелски инструменти секачи. На стената зад тезгяха висяха различни уреди за рендосване, дялане и пристягане, също и набор чукове и други инструменти.