Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Преди да започнем, Чарли — каза Сантини: — къде искаш Солес да пази Юнг? Нищо не каза по този въпрос.
— Те двамата къде са сега?
— Той се обади преди две минути. Обикалят. — Сантини посочи с ръка към река Плата.
Заводът за бутилиране на питейна вода на Буенос Айрес бе близо до реката, недалече от летище „Хорхе Нюбъри“, на пет минути от резиденцията на посланика.
Тъй като Кастило не отговори веднага, Сантини добави:
— Юнг няма търпение да те види. С него е още един агент от ФБР.
— Как така? — зачуди се Кастило на глас, след това побърза да добави: — В черен автомобил ли са?
Сантини поклати глава.
— В едно от беемветата на посолството. Не разполагаме с автопарк от черни коли, Чарли.
— Господин посланик, позволете ми да ги повикам тук — помоли Кастило.
Силвио кимна, посегна към телефона на една от малките масички и натисна някакво копче.
— Обажда се посланик Силвио — представи се той. — Господин Солес и още двама ще бъдат пред портата след няколко минути. Поканете ги в апартамента ми.
Кастило продължи да мисли на глас:
— Дано това, че не е сам, да не означава, че е по-тежко ранен, отколкото ми казахте.
Никой не отговори.
Сантини вече бе грабнал мобилния.
— Рикардо, елате в резиденцията. Охраната е уведомена, че идвате — каза направо той и прекъсна.
Юнг, Солес и „правният аташе“ Хулио Артигас влязоха в хола на посланика десет минути по-късно.
Поздравиха любезно посланик Силвио, Сантини, Лауъри, след това Юнг се приближи до Кастило.
Артигас остана изненадан, когато видя Чарли. „Господи, той не е по-възрастен от мен. И той нарежда какво да се прави“.
— Добре ли си, Дейв? — попита Кастило.
— В много по-добра форма от „Блейзъра“ съм, майоре — отвърна Юнг. — Надупчен е поне на шест места.
Кастило веднага забеляза настроението на Юнг.
„Не е нацупен. Много се страхувах, че ще прави фасони. Не искаше да идва тук, дойде и го простреляха.
Мислех, че вече съм в черния му списък. А ми се струва дори весел. Да не би да са го натъпкали с обезболяващи и успокоителни?“
— А господинът кой е? — попита Чарли и посочи Артигас.
— Хулио Артигас, майоре — отвърна Артигас. — Аз съм аташе по правните въпроси в Монтевидео.
Кастило му подаде ръка.
— Какво ви води в Буенос Айрес, господин Артигас?
Погледите им се срещнаха и Артигас веднага прецени.
„Този е непоклатим, човек с характер“.
— Аз го накарах да дойде, майоре — отвърна Юнг.
Кастило го погледна изви вежди.
— Артигас сам е разбрал какво става, майоре — продължи Юнг.
— А какво става? — попита Кастило.
— Подполковник… — започна посланик Силвио.
Кастило забеляза, че Юнг едва сега научава за новия му чин.
— Господин Артигас е ходил в имението заедно с уругвайската Национална полиция — продължи Силвио. — Той е… запознат е с… със случая още от самото начало.
— Беше заедно с главен инспектор Ордьонес, когато той пи отведе двамата с Хауъл в имението — уточни Юнг.
— А вие с Хауъл… колко сте му казали?
— Нищо, но той вече сам се бе досетил, май… всъщност посланикът „подполковник“ ли те нарече?
— Да — потвърди Силвио.
— Поздравления — отвърна Юнг. — Напълно заслужено.
„Този е надрусан, помисли си Кастило. Няма друго обяснение. Май искрено се зарадва.“
— Благодаря — отвърна Кастило, докато Юнг енергично разтърсваше ръката му.
— Какво ти дадоха за болката, Дейв? — попита Кастило.
— Нищо. Аз обаче реших да изпия два аспирина.
„Направо не е за вярване“.
— Артигас, ти си проблем, какъвто не очаквах да се появи — призна Кастило. — Господин посланик, позволете да използвам обезопасената ви линия.
— Разбира се — кимна Силвио. — Намира се в сбутаната стаичка, която евфемистично наричам кабинет.
ТРИ
— Господине — обърна се Кастило към Силвио, — ако имате обезопасена линия с Белия дом, никой в посолството няма да разбере, че съм тук.
— Трябва да мина през оператора на Държавния департамент.
— Те ще ви превключат.
Силвио вдигна слушалката с дебел кабел.
— Обажда се Силвио. Свържете ме по обезопасена линия с централата на Държавния департамент, ако обичате. — Свързването отне около двайсет секунди. — Обажда се посланик Силвио. Бихте ли ме свързали по обезопасена линия с Белия дом?
Подаде слушалката на Кастило.
— Ще те оставя сам.