Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Погледна посланик Силвио.
— Посланик Монтвейл ми осигури всичко, от което се нуждаех — заяви той. — Нямаше пращене по линията. Защо всички тези подробности ме карат да се притеснявам?
Посланик Силвио се усмихна.
— Чакат ни в хола — напомни той на Чарли.
ЧЕТИРИ
Артигас, Солес, Мунц, Сантини и Юнг си говореха тихо, отпуснали се на канапетата. Щом Кастило и посланик Силвио влязоха, те наскачаха. Изражението на Артигас напомни на Кастило, че бе нарекъл аташето „неочакван проблем“, преди да се свърже по обезопасената линия с Монтвейл.
„Знае, че съм разговарял с някого за него. Изражението му е на загриженост, той не се страхува. Притеснен е какво е казал за него всезнайкото Кастило, но не е никак уплашен.
Знае, че не е направил нищо нередно, защо да се страхува?
Този тип ми харесва. Да го видим колко е умен“.
— И така, Артигас — каза Кастило, — защо не ни кажеш какво си разбрал за събитията в имението?
На Артигас не му стана никак приятно.
— Добре, господин Артигас — намеси се посланик Силвио. — Онова, което кажете, няма да излезе от тази стая, а за подполковник Кастило и за мен е много важно да сме наясно колко поверителна информация сте успели да разгадаете.
— Добре, господине — съгласи се Артигас и започна ясно и точно да излага подозренията си, до какви заключения бе стигнал, как и защо.
„Този е невероятно умен. Досетил се е за всичко, което се случи, освен, разбира се, кои са нинджите и откъде са се взели. Това никой не знае.
Лошото е, че след като той се е досетил, някой друг агент на ФБР може да стигне до същите изводи“.
— Колко от казаното сте обсъждали с друг? — попита Кастило. — Питам за агенти на ФБР. Или с някой друг.
— С никого, господине.
— Сигурен ли сте? — попита настоятелно Кастило.
— Да, господине.
— Артигас, прехвърлен си от посолството в Монтевидео в посолството тук — заяви Кастило.
„Какво? Мили боже!“, помисли си Артигас, след това попита:
— Кога ще стане?
Кастило си помисли: „Няма «Ама как?», нито пък «Защо?», нито пък «Аз нямам ли право на мнение?», нито дори «Кой нареди?». Единствено «Кога ще стане?»“
— Веднага — уточни Кастило. — На посланик Макгрори ще бъде съобщено, че си прехвърлен. Ако някой те пита, ще казваш, че нямаш никаква представа.
— Лесна работа — съгласи се Артигас. — И без това нямам никаква представа какво става.
— Юнг и Хауъл споменаха ли нещо за президентски указ? — попита Кастило.
— Да — отвърна Артигас, усмихна се и поклати глава. — Разговорът беше „хипотетичен“, подполковник. След това ме уведомиха, че ще отрекат да са провеждали подобен хипотетичен разговор с мен.
Кастило се разсмя. Посланик Силвио се усмихна.
— Седнете, господа — покани ги Кастило. — Настанете се удобно.
След като всички седнаха, Чарли продължи:
— Добре, сегашният ни разговор не е хипотетичен, Артигас. Отсега нататък всичко, което аз — или който и да е, свързан с операцията — ти каже, е строго секретно по заповед на президента.
— Слушам, господине.
— Съществува президентски указ. С него е създадено Звеното за организационен анализ, секретно отделение към Вътрешна безопасност. Аз съм шефът. Мисията ни е да…
Десет минути по-късно Чарли завърши лекцията:
— Докато не ти наредя друго — аз, не друг, а лично аз — ти си част от 300. — Усмихна се и добави: — Дойде моментът, в който се задава въпросът: „Имате ли въпроси?“ Няма да ти дам такава възможност.
„Само че аз имам няколкостотин въпроса“, каза си Артигас, след това попита:
— Нито един въпрос ли?
— Един-единствен — разреши Чарли.
— Какво ще правя?
— Добър въпрос. Докато не реша, ще помагаш според уменията и знанията си при разрешаването на непрекъснато възникващите дребни проблеми.
— Какви проблеми? — усмихна се Артигас.
— Вече изразходва въпроса си — сряза го Кастило.
След това погледна останалите и продължи:
— Най-важният ни проблем е да изведем семейството на полковник Мунц от страната. Трябва да стане бързо, без никой да ни забележи. — Той замълча. — Господин посланик, с цялото си уважение ви предлагам да си намерите някакво друго занимание.
— Няма да стане, подполковник — заяви Силвио. — Отдавна вече прецених, че или съм вътре, или не. Може да съм ви от помощ.
— Сигурен ли сте, господине?
Силвио кимна.
Кастило сви рамене.