Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Тъкмо това ме притеснява, Карл — призна Мунц. — Иска ми се да мисля, че на ДРУ им е казано да ме защитават — не само мен, цялото семейство — и че в ДРУ са ми останали достатъчно приятели, които независимо от заповедите, ще ми се притекат на помощ. Само че може и да не стане така. Затова съм ти безкрайно благодарен, че ще ги изведеш от страната.
— По този повод, Чарли — обади се Сантини, — искам да ти кажа, че ДРУ вкарват в компютър всички, които влизат и излизат от страната.
— Много ли трудно ще бъде да ги вкараме в Уругвай? — попита Кастило. — Ако е възможно, ще ги вземем в Караско с „Гълфстрийма“. Предполагам, че ДРУ не следи влизащите и излизащите от Уругвай, нали, Алфредо?
„Гълфсттрийм ли? Господи, той разполага със собствен самолет“, мислеше си Артигас.
— Имаме… извинете, ДРУ има — поправи се Мунц, сетил се, че вече не е шеф на ДРУ — споразумение с уругвайските имиграционни власти да проверяват списък с имена, които им дава ДРУ, и ако някой се появи, те съобщават веднага. Не вярвам името ми да е в този списък.
— Не знам дали ще бъде тайно или не, подполковник — обади се Артигас, — но ако отиват в Уругвай, не се налага да минават паспортен контрол. Показват единствено лична карта, за да се качат на самолета или на ферибота. Дори не им записват имената.
— Той е прав, Чарли — намеси се Сантини.
— С ферибота е по-добре — обади се Мунц.
— Добре, значи ще действаме по следния начин — реши Кастило. — Първо им слагаме визи в паспортите, много дискретно, с…
— Петгодишна виза — уточни посланик Силвио. — Дайте ми паспортите, полковник Мунц, аз ще се погрижа за останалото.
— Благодаря ви — отвърна Мунц.
— Първо визите, след това ги качваме на ферибота — довърши Кастило. — Ами после?
— Трябва да се върна в Уругвай — призна Юнг. — Също и Артигас, за да се направи на безкрайно изненадан, когато Макгрори му съобщи, че го прехвърлят тук. Един от нас, може и двамата, ще ги придружи на ферибота.
— Защо ще ходиш в Уругвай? — попита Кастило.
— Трябва да взема тялото на Лоримър от погребалния агент и да го откарам на летището.
— Господи, съвсем забравих за него — призна Кастило, след това се усети какво е казал и поклати глава. — Господин посланик, ето го поредния пример, че не разигравам всички петдесет и две карти в тестето.
— Това просто доказва, подполковник, че си забравил за репатрирането на тленните останки на господин Лоримър.
Кастило изви вежди и се обърна към Юнг.
— Разкажи ми, Дейв.
— Ковчегът ще бъде качен на полет на „6002“ в девет и пет утре вечерта. Можеше да замине и днес, но тялото не бе готово.
— Как така? — учуди се Кастило.
— Страхувах се, че бащата на мръсника може да поиска да отвори ковчега. В Британската болница бяха оставили тялото в ужасен вид. Затова взех дрехи от имението и накарах погребалния агент да го облече и да го зашие по-добре, отколкото в болницата след аутопсията.
— Искрено се радвам, че сте го сторили, господин Юнг — обади се посланик Силвио.
— Щеше да е още по-хубаво, ако не наричаше мъртвия „мръсник“ — обади се и Кастило.
Юнг го погледна, не обърна никакво внимание на забележката и продължи:
— Самолетът спира на „Езейза“, после в Маями. Там ще прехвърлят ковчега на друг полет — някъде съм записал номера на полета, ако прецените, че информацията е важна и заминава за Ню Орлийнс.
— И ти пътуваш с него — добави Чарли.
— Исках да поговорим по този въпрос — вдигна глава Юнг. — Предпочитам да остана тук.
„Господи, помисли си Чарли. Той наистина се е обърнал на сто и осемдесет градуса.“
— Ако не придружиш тялото — обясни Кастило, — посланик Макгрори — а и други — ще заподозрат, че си дошъл тук с различна цел, не да репатрираш тленните му останки. Затова заминаваш.
— Слушам, господине.
„Той наистина е разочарован“.
— Ще останеш и за погребението. Не се знае кой може да се появи. — Замълча и погледна Сантини. — Тони, има ли начин да помолим Тайните служби да снимат номерата на автомобилите, които ще бъдат на погребението? Още по-добре хората.
— Няма проблем. Кого търсим? — попита Сантини.
— Трябват ни имена и адреси — и снимки, стига да стане дискретно — за да попълним базата си данни — обясни Кастило. — Всичко, което може да ни бъде от полза. В момента разполагаме само с данни.
— Веднага ще се обадя — обеща Сантини.
— След това, Дейв — продължи Кастило, — ако все още искаш да се върнеш, ще направим нещо по въпроса.
Пролича, че Юнг е доволен.
„Поздравления, подполковник Кастило. Спомни си значи какво гласи едно от правилата: Когато има възможност, не покосявай ентусиазма на хората“.