Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Кастило се усмихна.
— Поздравявам те, подполковник — продължи Силвио. — Според мен повишението е напълно заслужено.
— Надявам се да не промените мнението си, господине, след като приключим разговора — отвърна Чарли.
Силвио ги поведе към хола и им махна да се настанят където си харесат.
— Господине, мога ли да поговоря с вас насаме? — помоли Кастило.
— Ела в кухнята — покани го посланикът и кимна към летящата врата.
— Кен — Кастило се обърна към Лауъри, — преди години бях адютант на един генерал, известен с пикантния си начин на изразяване. Та той ми каза, че когато кажеш на някого — на някой свестен човек — че няма достъп до секретна информация, е все едно да му кажеш, че някой е премерил члена му и е решил, че не става.
Лауъри се усмихна, ала по изражението му пролича, че няма представа какво следва.
Силвио се усмихна и поклати глава.
— В твоя случай — продължи Кастило — ще ти кажа само, че се съобразявам със заповедите на президента и всичко, което чуеш днес, е строго поверително. Аз ще си измия ръцете, като прехвърля отговорността на посланика.
Обърна се отново и погледна Силвио.
— Вие, господине, имате право да разкажете на господин Лауъри онова, което прецените, че трябва да научи.
— Разбирам — отвърна простичко посланикът.
Силвио махна към вратата.
— Благодаря ти, Чарли — започна Силвио, когато застанаха в най-отдалечения ъгъл на кухнята. — Лауъри е свестен човек. — Усмихна се и добави: — Щеше да се засегне, ако се окажеше, че някой е премерил члена му и се е оказало, че има още какво да се желае.
— Не съм сигурен, че постъпих правилно — призна Кастило. — Истината е, че не мисля достатъчно трезво.
— Струваш ми се изтощен — съгласи се Силвио.
— Наистина съм изтощен, а това е много опасно. Затова съм ви толкова благодарен, че се съгласихте да се видим…
— Секретар Кохън ми даде ясно да разбера — макар да не каза нищо направо — че ти командваш парада.
— … защото имам нужда от съвета ви.
— Ще ти помогна с всичко, което мога, Чарли.
— Трябва да кажа нещо, преди да започнем. Не искам да ви повлека надолу с мен, ако цялата работа се скапе…
Силвио махна пренебрежително с ръка.
— С всяка изминала минута ми се струва все по-вероятно, че съм пред провал — довърши Кастило. — Затова ви давам дума и съм готов да се закълна на цяла купчина Библии, че ви казах съвсем малко — на практика почти нищо — от онова, което възнамерявах да направя и предстои да направя.
— Оценявам жеста, но защо не се справим с този проблем, когато му дойде времето? Защо си решил, че ще се провалиш? Всички, включително и аз, ти имаме пълно доверие.
— Прекалено много дини съм понесъл под една мишница, а ръцете ми не са достатъчно дълги — отвърна Кастило. — Така че онова, което имам намерение да направя — като имате думата ми, че ако се случи нещо, ще отрека да съм ви казвал подобно нещо — е да споделя с вас проблемите си и да ви помоля за съвет.
— Преди да започнем, искам да ми кажеш как е госпожа Мастърсън. Ами децата? Къде са? Кажи ми как са.
— Много добре. При семейството на господин Мастърсън са в плантацията им в Мисисипи. Досега ги охраняваха момчетата от „Делта Форс“. Днес или утре ще ги сменят пенсионирани войници от Специалните части, които са много добри. Мисля — господи, надявам се да съм прав — че след смъртта на Лоримър за тях вече няма заплаха. Госпожа Мастърсън не е нужна на никого, за да каже къде се намира Лоримър.
— Звучи логично — каза Силвио. — Ами специален агент Шнайдер? Тя как е?
— В болница във Филаделфия е с обездвижена челюст. Сигурно се пита защо не съм ходил да я видя.
Силвио поклати глава с много съчувствие.
— Сигурен съм, че ще разбере — опита се да успокои той Чарли.
— Дано да сте прав, господине — отвърна Кастило.
След малко Силвио продължи:
— А сега ми кажи онова, което си преценил, че можеш да ми кажеш, Чарли.
Кастило се замисли за момент и започна:
— Малко преди да дойда тук за пръв път, за да разбера каквото мога за отвличането на госпожа Мастърсън, се обадих на Ото Гьорнер, генерален директор на вестникарската верига „Тагес Цайтунг“ в Германия, за да му кажа, че ще пътувам…
Забеляза учудването по лицето на Силвио и обясни:
— Имам втора самоличност като Карл Госингер, кореспондент във Вашингтон на „Тагес Цайтунг“. Прецених, че най-добрият начин е да бъда възможно най-незабележим, за да изпълня мисията, възложена ми от президента, затова трябваше да се представя за Карл Госингер.
Кастило замълча за секунда, забелязал, че Силвио има още въпроси.