Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Защо? — попита посланикът.
— ЦРУ са го използвали в разни операции, купували са оръжие от него. Никак не им се иска тези факти да излязат наяве. Не, Алекс Певснер не ни е предал. Няма интерес от тази работа, а той много държи на интересите си.
Кастило понечи да каже нещо, спря и извади табакера с пури. Предложи на Силвио, той кимна, взе си и двамата запалиха. Бе очевидно, че и двамата мислят.
— Взехме всичко от сейфа на Лоримър — продължи най-сетне Кастило. — Имаше и облигации за почти шестнайсет милиона долара, пръснати в три уругвайски банки.
— Може ли да вметна нещо? — прекъсна го Силвио.
— Разбира се.
— Посланик Макгрори знае за парите. Теорията му е, че Лоримър е бил наркотрафикант. Значи парите са у вас?
Кастило кимна.
Дръпна от пурата, след това продължи:
— Ще отрека, че съм ви казал и това: посланик Монтвейл предложи, а президентът се съгласи, че Звеното за организационен анализ трябва да вземе парите и да ги използва за целите си. По-голямата част от сумата е в банка на Каймановите острови. Нарекох сумата „Благотворителен фонд «Лоримър»“.
Силвио се усмихна и поклати глава.
— Затова изпратих Юнг тук, да покрие всички следи — обясни Чарли.
— Разбра ли, че го простреляха?
Кастило кимна.
— Първо, летях до Париж, за да огледам апартамента на Лоримър — продължи той. — Бяха го претърсили и Второ бюро, и хора от ООН, и нашият човек от ЦРУ. Не открих нищо. След това заминах за Фулда, за да изясня нещата с Ото Гьорнер. Разказах му с какво се занимавам — и по чия заповед — и че искам да бъда освободен от обещанието да не показвам събраната информация на ЦРУ. След това заминах за Будапеща, за да накарам Ерик Кочиан да ме освободи от обещанието.
— Той нямаше нищо против, първо, защото неизвестни лица се бяха опитали да го упоят на моста „Франц Йосиф“ и тъй като не успели, го простреляли два пъти…
— Господи!
— В един след полунощ на следващия ден… — Кастило се замисли за миг, след това възкликна: — Господи, та това беше вчера!
— Вчера сутринта си бил в Будапеща? — попита учуден посланикът, неспособен да повярва.
Чарли кимна.
— В един вчера, непознати — този път бяха двама — се опитаха да убият Кочиан и да подпалят апартамента му, за да не остане и следа от информацията, която е събрал.
— Казваш „опитаха се“ — уточни Силвио.
— Ерик бе все още в болницата — обясни Кастило. — Аз спях в стаята за гости. Кучето на Ерик ме събуди. Вместо на Кочиан, попаднаха на мен и на .22 калибър със заглушител, който предвидливо бях взел от запасите на ЦРУ в посолството. Нито един от нападателите нямаше документи, но гаротата, която бяха използвали за човек от охраната на Кочиан, бе същата като гаротата, с която убиха сержант Кранц в имението. Затова реших, че си имаме работа със същите хора.
— А те кои са?
— Отначало си мислех, че са от бившето Щази или от Унгарска държавна сигурност, но вече не съм сигурен и нямам никаква представа за кого работят.
— А господин Кочиан и материалите му на сигурно място ли са? Ти взе ли ги?
— Изпратих копие с дипломатическа поща от Будапеща. Вече би трябвало да е във Вашингтон. Друго копие съм донесъл тук. Ерик Кочиан е в апартамента на „Авенида Арибенъос“.
— Довел си го със себе си? Как успяхте да пристигнете толкова бързо?
— Взех и него, и кучето, и бодигарда му, бивше унгарско ченге, прекарал известно време във Френския чуждестранен легион — разсмя се Кастило. — Май пропуснах да ви кажа, че ме сърбяха ръцете и благотворителен фонд „Лоримър“ плати седем и половина милиона за един „Гълфстрийм III“. Полковник Торине и братовчед ми Фернандо го докараха в Будапеща, прекараха там около шест часа и тръгнахме насам. Затова съм малко уморен.
— Не ми е ясно как още си стоиш на краката — призна Силвио.
— Нищо чудно, че не мога да мисля трезво.
— Справяш се чудесно, Чарли. Какви са плановете ти?
— В момента Алекс Дарби се опитва да наеме една вила в „Майерлинг“, в Пилар. Благотворителен фонд „Лоримър“ осигурява средствата. Кочиан е решил, че има връзка между „Майерлинг“ и германците — или по-скоро австрийците и унгарците — и участието им в скандала „Петрол срещу храни“. Не съм сигурен, но на Ерик рядко му се случва да греши.
— Исках да го настаня и да ги събера с Юнг, за да сравнят информацията, с която разполагат. Изпратиха ми заместник на сержант Кранц — мой приятел, старши сержант Джон Дейвидсън, който има огромен опит в охранителната дейност. Служили сме заедно в Афганистан.