Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Останете, ако обичате — помоли Чарли.
Силвио кимна.
— Белият дом.
— Обажда се подполковник Кастило. Бихте ли ме свързали с посланик Монтвейл по обезопасена линия?
— Обезопасената линия на посланик Монтвейл — прозвуча познат глас.
— Обажда се подполковник Кастило, господин Елсуърт. Бихте ли ме свързали с посланика?
Десет секунди по-късно Монтвейл се обади:
— Здрасти, Чарли — каза сърдечно той. — Надявах се да ми се обадиш. Как върви при теб?
— Много неща се случиха, господин посланик. Може ли да ви разкажа набързо, а когато се върна във Вашингтон, ще разберете и подробностите?
— А това кога ще стане, Чарли?
Силвио срещна погледа на Кастило.
— Надявам се, късно следобед вдругиден. След това ще са ми необходими още двайсет и четири часа.
— Виждам, че си много зает.
— Така е — потвърди Кастило. — В Будапеща направиха опит да отвлекат източника ми. Тъй като бе неуспешен, се опитаха да го убият. Ранен е на две места. На следващия ден опитаха да го убият в апартамента му, а след това да подпалят жилището, с надеждата събраната информация да изгори. И този опит бе неуспешен.
— Той нали е добре?
— Да, добре е. Материалите му са на път към Вашингтон, може би дори са пристигнали.
— Кога ще мога да ги видя?
— Щом пристигнат, когато пожелаете. Струва ми се, че ще трябва да ги преведа. А не мога да го направя, преди да се върна във Вашингтон.
— А това ще стане след няколко дни, нали така?
— Ще стане веднага щом се прибера, господин посланик.
— Човекът ти на сигурно място ли е в Будапеща?
— Взех го със себе си в Аржентина.
— Хубаво нещо се оказват личните самолети, нали?
— А, значи вече знаете?
— Дочувам разни неща оттук-оттам. Знаеш как е, Чарли. Това го научих от майор Милър. Наложи се да му напомня, че си ми дал дума да ме държиш в течение. Затова пък той не ми каза накъде си тръгнал от Будапеща. Трябваше сам да науча.
— Да научите или да предположите?
— Първо предположих, след това потърсих потвърждение. Случайно да си се виждал с посланик Силвио или с Алекс Дарби?
— Обаждам се от резиденцията, господине. Посланик Силвио е при мен. Господин Дарби е отвън.
— Как е господин Юнг? Успя ли да свърши онова, заради което го беше изпратил, преди да го нападнат автокрадците?
— Значи и за това знаете?
— Секретар Кохън бе така любезна да ми позвъни и да ми съобщи, че посланик Макгрори й е позвънил, за да й съобщи. Струва ми се, че в онази част на света престъпността е излязла от контрол.
— Юнг е при мен, господине. Не е тежко ранен. Предполагам, че е свършил онова, заради което го изпратих, в противен случай щеше да каже нещо. Сигурно ще го върна с мен в Щатите.
— И какво ще прави тук?
— Ще търси някаква връзка в информацията, която ще му дам.
— И източника ли ще доведеш?
— Него ще го настаня в безопасна квартира тук, която е наета с парите от благотворителен фонд „Лоримър“, и ще го оставя да систематизира информацията, с която разполага, материалите на Юнг и всичко останало, което успея да му осигуря.
— Благотворителен фонд „Лоримър“ ли каза? Много ми допадна — отвърна Монтвейл. — Не че си търся похвали, но помниш ли кой е виновникът за създаването на този, така наречен, фонд?
— Ще ви бъда вечно задължен, господине.
— Мога ли да направя нещо за теб, Чарли?
— Благодаря ви, че попитахте, господине, тук има един агент на ФБР, „правен аташе“ от посолството в Монтевидео, казва се Хулио Артигас, който ще бъде повече от помощ на посланик Силвио, отколкото на посланик Макгрори. Можете ли да уредите прехвърлянето му?
— Каква е тази работа?
— Той, съвсем сам, е намерил отговорите на всички въпроси, които посланик Макгрори е задавал.
— А някой друг може ли да стигне до същите отговори?
— Надявам се, не. Мисля, че не.
— Ще поговоря с директор Шмит веднага щом ми остане време.
— И днес ще свърши работа, господине. А ако стане веднага след като приключим разговора с вас, ще е най-добре.
— Значи е важно, така ли? Смятай, че е свършено. Би ли ми продиктувал името по букви?
Кастило го продиктува.
— Записах.
— Това е всичко, господине, докато се върна във Вашингтон. Тогава ще ви запозная с подробностите.
— Колкото по-скоро се върнеш, толкова по-добре.
— Слушам, господине.
— Все още имаме работа с гърмящите куфарчета. Да знаеш, че доста ме притесняват.
— Знам, господине. И мен. Ще се върна възможно най-бързо.
— Радвам се, че се обади, Чарли.
— За мен е винаги удоволствие да разговарям с вас, господине — отвърна Чарли и затвори. Когато телефонистката се обади, той съобщи, че е приключил. След това върна слушалката на мястото й.