Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Кажи, Джак. — Президентът отново беше в добро настроение, опиянен от подписването на нов закон, който, както се надяваше, щеше да разреши един основен за страната му проблем и скоро да направи шансовете му за преизбиране наистина розови.
Райън си помисли, че ще е жалко да провали деня му, но въпросът не бе политически, поне не от този тип.
— Може би ще искате да видите това. — Без да сяда, той му подаде факса.
— Пак ли приятелят ни Кларк? — попита Дърлинг, като се облегна в стола си и взе очилата си за четене. Налагаше се да ги използва за нормалната кореспонденция, въпреки че речите му и листовете за пред камери бяха с достатъчно голям шрифт, за да защитят президентската му суетност. След като го прочете, той каза: — Предполагам, че Държавният департамент е запознат. Какво мислят?
— Хансън го нарича паникьор. Посланикът обаче е задържал хората си вътре по време на събитието, понеже не искал да предизвика „инцидент“. Това е единственият ни доклад от очевидец, като изключим хората от телевизията.
— Още не съм прочел съдържанието на речта му. Някъде тук е. — Дърлинг направи жест към бюрото си.
— Може би не е лоша идеята да го направите. Аз току-що го прочетох.
Президентът кимна.
— И какво друго? Зная, че има още.
— Наредих също на Мери Пат да активизира БОДИЛ. — Той разясни накратко за какво става дума.
— Наистина първо трябваше да получиш разрешението ми.
— Затова съм тук, сър. Вие не знаете много за Кларк. Той не се плаши лесно. БОДИЛ включва двама човека във външното им министерство и Министерството на международната търговия и промишленост. Струва ми се, че трябва да знаем какво мислят те.
— Те не са врагове — отбеляза Дърлинг.
— Може би не — отстъпи Джак, като за първи път призна факта, че правилният отговор не е този и така накара президента да повдигне вежда. — При все това трябва да разберем, сър. Такава е препоръката ми.
— Добре, одобрявам. Друго?
— Казах й и да измъкне Кимбърли Нортън възможно най-скоро. Би трябвало да стане в следващите двадесет и четири часа.
— Изпращаме послание на Гото, така ли?
— Отчасти. По-простата версия е следната: знаем, че тя е там, а е американска гражданка и…
— И аз също имам деца. Съгласен съм и за това. Спести си благочестието за църквата, Джак — рече Дърлинг с усмивка. — Как ще протече?
— Ако се съгласи да я измъкнем, те я откарват до летището и я качват на полет за Сеул. Дават й дрехи, нов паспорт и билети за първа класа за нея и за охраната, с която ще се срещне на терминала. После се прекачва на самолет на корейските авиолинии за Ню Йорк. Регистрираме я в хотел, настаняваме я и я разпитваме. Докарваме родителите й със самолет от Сиатъл и им обясняваме, че трябва да си мълчат. Момичето сигурно ще се нуждае от сеанси с психолог… Искам да кажа, наистина ще са й нужни. Това ще й помогне да остане в сянка. ФБР ще окаже съдействие. Баща й е полицай. Ще трябва да ни подкрепи.
А така нещата се подреждаха чудесно за всички, нали?
Президентът кимна.
— И какво ще кажем после на Гото?
— Вие ще решите, господин президент. Бих препоръчал да си мълчим за момента. Нека първо разпитаме момичето. Да речем, седмица, а сетне посланикът като акт на внимание ще предприеме обичайното посещение, за да поздрави от ваше име новия водач на правителството…
— И да го попита учтиво как ще реагират сънародниците му, ако се окаже, че господин Националистът бърше с кърпичката си не само дръпнати очи. След което му протягаме маслинено клонче за мир, нали?