Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Ом мани падме хум!
В мига, когато кръгът се затвори, Джоан почувства как през тялото й преминава мощен импулс, като електрически ток. Беше го усещала и преди, с трима или четирима души, но никога толкова силно. Импулсът бързо отслабна, но остави след себе си приятна топлина.
— Ом мани падме хум. — Вече и тримата напяваха в един глас. Продължаваха да шепнат думите, докато Джоан престана да усеща и чувства каквото и да било — освен абсолютен и безкраен покой.
— Събуди се. Хайде, събуди се.
Джоан бавно повдигна клепачи.
— Да, Уини? Будна съм.
— Нали каза, че вечерята е готова за стопляне? Ще го направиш ли, или да се заема аз?
— Уф. — Джоан осъзна, че кръгът все още е затворен. — Добре, остави на мен. Дано се справя.
Джо бе втренчил поглед в лицето й.
— Добре си? Готски вибрации?
— Добре е — отвърна вместо нея Джиджи. — Иди да се изпишкаш, а ние ще приготвим нещо за хапване. — Джиджи се наведе и я прегърна през раменете. — Благодаря ти. За първи път виждам Джо в единение с Всеобщото, да приема спокойно своята карма, откакто… откакто…
— Откакто бе убита Юнис?
— Да. Непрестанно се кори, че ако не бил отишъл при Фили, нямало да се случи. Знае, че не е така, но не го разбира със сърцето си. — („Шефе? Кажи на Джиджи, че съм жива.“) „Да те издам ли вече?“ („О, по дяволите, по-добре недей. Не мисля, че ще каже на Джо, но не бива да рискуваме. Нещата, изглежда, се подреждат.“)
— Знаеш ли, Джиджи, струва ми се, че Юнис би желала да ти благодари. И щеше да го направи, ако можеше.
— О, благодаря ти и аз. Чакай, как да те наричам? Не мога да ти подвиквам „ей, ти“, но и „Йохан Себастиан Бах Смит“ също не става за момиче.
— Името ми сега е Джоан. Пълното ми име е Джоан Юнис Смит. Второто е в нейна памет. Чат ли си?
— Чат съм. Много мило, наистина. — („Шефе, страхотен си. Мисля, че успя да я спечелиш! Знаеш ли защо не исках да дойда тук? Страх ме беше за Джо… но два пъти повече за мен самата.“) „Зная, миличка. И двете ни е страх. А също и Джо.“
— Джиджи, по-добре не използвай второто ми име. Заради него. Лоши вибрации.
Джиджи поклати глава.
— Не мисля. Той и без това ще разбере, рано или късно.
— Добре, Джиджи, кажи му.
— След като вечеряме, защото умирам от глад. — Джиджи се наведе и неочаквано я целуна. — Хайде да ядем.
— Каза ли някой „да ядем“?
— След секунда, Джо, сега разговаряме.
Джо погледна Джоан и се усмихна.
— Ти добра. Като Юнис. — Помисли малко и добави: — Облечена както тя. Добра работа. Тоалет, не рисунки по кожа. Наела художник?
— Нямаше кой знае какъв избор, Джо, трябваше да се примиря с това, с което разполагам. Мислиш ли, че ще е възможно някой ден и ти да ме изрисуваш — говоря за телесна оцветка? Професионална работа, с професионално заплащане.
Той се усмихна, но поклати глава.
— Аз не козметик, Джоан Юнис. Вярно, рисувал Юнис, когато поиска. Джиджи също. И теб може. Но без пари.
— Джо, не бих си позволила да губя професионалното време на един художник без заплащане. Но разбирам какво имаш предвид — да рисуваш жена си е едно, да изпълняваш поръчка — друго.
— Голям купон — съгласи се той. — Искаш направим алено-черна шарка, преди изчезнеш?
— Би било много мило, Джо, но не си прави труда. Няма на кого да го покажа, тъй като се прибирам у дома. Но нека те попитам нещо за телесната окраска. Помниш ли, че веднъж изрисува Юнис като русалка и тя отиде така на работа?
— Аха.
— Така… Джиджи, това беше, когато аз все още бях Йохан Смит, много стар и болен. Изпитвах ужасни болки, а обезболяващите не ми понасяха. Трябваше да стискам зъби. А после се появи Юнис, красива като цвете и сладка като котенце, изрисувана като русалка и… Джо, това е най-глупавата част. През целия ден забравих за болките, защото се опитвах да разбера нещо. Но така и не успях. Дали Юнис носеше сутиен — или това беше боя?
Джо я погледна видимо доволен.
— Боя. Измама за око. — („Нали ти казах, шефе?“) „Да, джудженце, но трябваше да проверя.“
— Със сигурност беше измама за моите очи. Гледах и можех да се обзаложа, че виждам онези големи раковини, бях готов да се закълна, че ако протегна ръка, ще усетя грапавата им повърхност. После Юнис се обръщаше в профил — и вече не бях толкова сигурен. Джо, ти си велик художник. Жалко, че предпочиташ платното пред кожата.
— Не съвсем тъй. Обича рисува кожа на платно. Измама за окото завинаги. Не само един ден.
— Поправям се. Това ми хареса. Ще оставите ли на мен да измия чиниите?
— Струпай в умивалник! — нареди Джо. — Дойде вдъхновение. Композиция за две фигури.
— Добре, Джо — отвърна Джиджи. — Джоан, имаш ли нещо против да позираш тази вечер — вероятно до късно? Като каза „две фигури“, Джо имаше предвид и теб. Но те предупреждавам, когато е „вдъхновен“, моделът трябва да забрави за съня.