Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Те ще се справят — отвърна той. — Защото знаят, че с победата над хората-завоеватели ще върнат старата слава и мощ на клана Дхаа’рр.
— Може би — помръдна с език старейшината. — Ще видим.
(обратно)Храната, донесена от един мрачанец, бе изядена отдавна, чиниите бяха отнесени от друг мълчалив пазач и сега не оставаше нищо друго, освен Кавана да се изтегне на койката и да забоде поглед в тавана. И да се терзае с въпроса кога мрачанците смятат да ги премахнат.
— Стените взеха да изстиват — каза Бронски. — Сигурно се стъмва.
Кавана отвори очи и втренчи поглед в отсрещния край на килията. Бронски също се бе изтегнал на койката и наблюдаваше Колчин, който продължаваше да ровичка в ключалката с ядно изражение.
— Мисля, че си прав — рече той на бригадира.
— Трябва да е към единайсет и половина — подметна Колчин, без да вдига глава.
— Откъде знаеш, по дяволите? — попита го Бронски.
Колчин повдигна рамене.
— Имам силно развито усещане за време.
Бригадирът изсумтя и млъкна. Кавана притвори очи.
Разбираше защо Бронски е раздразнен, но смяташе, че в подобна ситуация е най-добре да се приеме неизбежното. Тъкмо Бронски бе открил двете миниатюрни камери, поставени от мрачанците в противоположните ъгли на помещението. Не беше никак трудно да изключат монтираните в тях микрофони — вероятно за голямо неудоволствие на същите тези мрачанци, — но камерите и лещите им се оказаха изработени от много твърд материал и единственият начин да ги блокират, за да може Колчин да продължи работата си, бе да преместят койките си в тези ъгли и да се изтегнат пред камерите.
Което правеха вече близо два часа. „А служат на отечеството и онези — цитира наум Кавана, — които лежат и дремят“.
Някакво движение в другия ъгъл на стаята привлече вниманието му, той отвори очи…
… и дъхът му секна. Ето го пак. Движеше се бавно под тавана, забележимо само когато преминаваше на фона на по-тъмните камъни.
— Бронски? — прошепна той. — Таванът.
Бригадирът го стрелна с очи, забравил в миг раздразнението си. След това небрежно извъртя глава встрани.
Привидението сякаш не забеляза движението му. Изглежда, вниманието му бе погълнато от Колчин, който продължаваше да човърка с парчето тел в деликатния механизъм на ключалката.
— Интересно — отвърна шепнешком Бронски. — Вземам си думите назад, Кавана. Не си полудял.
— Благодаря — отвърна Кавана. Привидението продължаваше да се рее във въздуха и да наблюдава Колчин. — Какво мислиш, поредният мрачански номер?
— Съмнявам се — рече Бронски. — Не и зад толкова масивни стени. Едва ли имат холопроектор тук вътре. Освен това погледни внимателно — прилича на зхиррзхианец.
Привидението подскочи, сякаш докоснато от нагорещено желязо, извъртя се по неописуем начин и изчезна.
— Брей! Хубаво изпълнение — възкликна Бронски и се огледа. — Освен това май разбира английски.
— Какво искаш да кажеш? — погледна го учудено Кавана. — Кой да разбира английски?
— Нашият приятел там — отвърна Бронски и кимна към тавана. — Изглежда, не си имал време да прочетеш доклада на сина си, в който описва времето, докато е бил в плен, но там твърди, че видял нещо подобно, когато се опитал да избяга. Малко след това са го отровили и го отдадохме на халюцинации…
— Чакай малко — спря го Кавана. — Не сте ми казвали, че са го отровили.
— Не исках да те безпокоя — обясни Бронски. — Пък и сега това не е важно. Изглежда, разпитващият е използвал отровата в езика си, за да му попречи да избяга.
— И не смяташ това за важно? — ядоса се Кавана. — Можели са да го убият.
— Предполагам, че точно това са възнамерявали да направят — търпеливо се съгласи Бронски. — Но копърхед са пристигнали почти веднага след това и са успели да неутрализират отровата. Докато се върне на Едо, вече е бил напълно възстановен.
— Сигурен ли си?
— Лекарите го изследваха на два пъти — увери го Бронски. — Въпросът беше, че и той е видял нещо подобно. А като се замисля за това, спомням си, че и другият ти син, Арик, съобщи, че е чул писъци и високи гласове недалеч от пирамидата, която откриха на изоставената планета.
— А видял ли е нещо? — попита Колчин.
— Не, само чул гласове — повтори замислено Бронски. — Почти по същото време се появили два зхиррзхиански бойни кораба, които сякаш идвали да се притекат някому на помощ.