Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Колко надълбоко трябва да пробием, за да стигнем до първата вертикална шахта? — попита Амири.
— Понеже находката на Перла ни спести две подземни нива, вярвам, че осем метра ще са достатъчни за начало — каза замислено баба. — Може би ще се наложи да прокопаем още няколко метра по-късно, но първите осем би трябвало да ни смъкнат до най-горния етаж на стария лабораторен бункер.
— Колко широка да е дупката? Един метър може да е недостатъчен, ако ще вкарваме и изкарваме много неща.
— Хм, по-нататък може би ще пробием допълнителна шахта, паралелно или диагонално. Засега основната ни задача е да вкараме вътре човек, който да направи оглед на наличностите, без да се бавим излишно.
„Ако изобщо има наличности“ — помисли си Тедж.
— Добре — каза Амири, взе клещи, измери осем сантиметра от едната пръчка и я сряза. После взе половинметров къртач, скочи в дупката и го заби с въртене в спечената пръст.
— Щом ще проникнем оттук — каза Тедж, — тогава защо утре да карам Звездичка по разните му там водопроводни и инфраструктурни дружества? Ще ми отиде целият ден.
— За да намерим работа на онези приятни хорица от ИмпСи, скъпа — каза баба. — Сигурна съм, че това ще ги ощастливи.
— И когато те решат, че сме готови да започнем, ние вече ще сме приключили, дай боже — добави Перла. — Ти как разбра за това нещо, между другото? — Наведе се да погледне етикета на кутията. — За този микоразлагащ агент?
— Преди няколко години консултирах компанията, „ГалакТех Биоинженеринг“ и се сприятелих с един от разработчиците.
— И си го откраднала от лабораториите им? — попита Перла с нескрито вълнение.
— Нищо подобно — изсумтя баба, очевидно възмутена от мисълта за толкова просташки подход. — Но когато с майка ви и Шив обсъждахме този възможен източник на средства, си спомних за Карло и отидох да го видя. Той бе така добър да ми даде щедро количество от продукта. Още тогава смятах, че може да ни потрябва. — В гласа й се промъкна нотка на самодоволство.
Амири пусна пръчката в дупката, нагласи я отвесно, после се изкатери при тях, извади от куфара еднолитрово шише най-обикновен амоняк, какъвто можеше да се купи във всяко магазинче за домашни потреби, и внимателно изля половината от съдържанието около пръчката. Течността попи в тъмната почва без друга следа освен силната характерна смрад. Тедж побърза да си сложи маската.
Четиримата стояха около дупката и гледаха.
— Нищо не става — каза Тедж след минутка.
— Нали каза, че действало бързо? — обади се Перла.
— Бързо не значи на секундата — смъмри ги баба. — Това е микробиологически процес все пак, не инстантно кафе. — След малко добави, докато всички чакаха нещо да се случи, а то не се случваше. — Микоразлагащият агент е бил създаден за безизкопно полагане на тръби. Генният разработчик се надява, че може да внесе промени, така че агентът да създава тръби по размер на клиента, но засега това е само идея. На този етап целта е агентът да се движи по права линия и да отваря проход с постоянен диаметър.
— Тръби — каза Тедж в опит да проумее идеята. — Достатъчно широки, за да минат хора?
— Някои тръби са много широки — каза баба. — Като онези за градските водопроводни системи или за подземните железници например.
— О — каза Тедж. — Но ако това нещо наистина е живо, какво ще му попречи да си расте безкрай?
— Тубуларните стени, които се изграждат от отпадните му продукти, рано или късно го запушват — каза баба. — Ако това се провали, има вграден самоубийствен ген, който се активира след загубата на достатъчно теломери; а ако и това не успее, агентът постепенно остарява по естествен начин и отмира. В най-краен случай може да бъде стерилизиран с помощта на високи температури. Горкият Карло с право се притесняваше заради забавянето на външните тестове. Регулаторните агенции на Земята сякаш нарочно пречат на частния бизнес.
Амири примигна.
— Чакай. Казваш, че това нещо не е тествано в реални условия? Никога?
— Навън — не. Тествали са го подробно в лабораторията на Карло. — И добави замислено: — По документация би трябвало да прониква доста бързо в различни видове почва и глина. Не толкова добре в пясък. Дава слаби резултати във варовик и е безсилно срещу гранит и други твърди скали, както и срещу повечето синтетични материали. Не е изключено да се наложат промени в маршрута, ако попаднем на скала в подпочвения слой.
Амири гледаше притеснено в дупката.
— Не е било тествано… а ние залагаме на него съдбата на Къщата си?