Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Точно както Тедж се чувства сега тук, нали? — попита мило Удин.
Шив пак направи онова с веждите си и каза:
— Е, човек най-добре познава себе си. Самият аз на три пъти съм се озовавал в канавката, с лице в тинята, и всеки път е трябвало да започвам от нищото. Вече съм твърде стар да се валям в калта, но още помня какво е.
Иван усети, че казаното не е в негова полза, колкото и завоалиран да беше намекът.
— И аз съм имала подобен момент — измърмори Удин, — макар и само веднъж. Не смятам да превърна настоящите ни несгоди в негово повторение.
— Но вие сте оставили семейството си, предишното — пробва Иван. — За да последвате Шив. Когато сте се оженили. Нали така? Най-малкото сте напуснали планетата си.
Гласът на Удин стана много сух.
— По-скоро бях принудена да я напусна. Избягахме от Комар заради бараярското нашествие.
— Макар че това доведе до неочаквано добри резултати — измърмори Шив. — В дългосрочен план. — И пак стисна ръката на жена си, дискретно на канапето помежду им.
Весело пламъче грейна в очите на Удин и тя се обърна към Иван.
— Да, май трябва да ви благодаря на вас, бараярците, за това. Задето ме принудихте да избягам от дупката си.
— По онова време още не съм бил роден — изтъкна Иван, просто за всеки случай.
Смееше ли да ги попита директно дали смятат да отведат Тедж? Ами ако му отговореха с „да, разбира се“? Тедж смяташе ли, че има право на глас по въпроса? Те смятаха ли, че Тедж има право на глас? Или Иван?
Не, джаксънианците не решаваха нещата с гласуване — те сключваха сделки. Иван за пръв път се запита какво би могъл да предложи в замяна. Нещо достатъчно голямо, защото играта беше голяма. Личното му богатство, голямо в очите на някой бедняк или пролетарий, дори нямаше да задейства техните скенери. Колкото до потеклото му, кръвта му, тя носеше повече риск, отколкото преимущества, и едва ли ги интересуваше в друг свой аспект, освен колко надалече ще се разплиска и какви неприятности ще им създаде проливането й, ако решат да го смачкат. Самият той никога не би се съгласил да го вербуват в собствената си машина, за каквато възможност бяха намекнали Шив и Удин. Значи оставаше… какво?
Погледът на Удин се плъзна към изключеното комтабло. В хотелския апартамент беше много тихо, осъзна Иван. Къде се бяха дянали останалите Арки и какво правеха?
— Е, нека не ви задържаме, капитан Ворпатрил.
„От какво?“ Но схвана намека и се изправи.
— Ами… добре. Благодаря за кафето. Ако се чуете с Тедж преди мен, предайте й да ми звънне, става ли? — И почука многозначително по комуникатора на китката си.
— Непременно — каза Удин.
Шив стана да го изпрати.
— Между другото — каза той, измервайки го с поглед, — наистина имаме една идея за дребно начинание тук, на Бараяр. Ако го доведем до успешен край, това определено ще ускори заминаването ни. — „И ако искаш по-бързо да видиш гърба на Арките, подложи едно рамо в името на успеха ни, става ли?“ Не го каза на глас, но и не беше нужно.
— Надявам се всичко да мине добре — отвърна Иван предпазливо, което извика развеселена усмивка на лицето на Шив.
Иван си тръгна.
Ако питаха него, за да види гърба на Арките, беше достатъчно да изчака и да остави на природата — и на имиграционната служба в частност — да свърши своето. Депортация, това беше решението. При това без никакво участие от негова страна. А Тедж нямаше да бъде депортирана с останалите, защото се ползваше с правата на бараярска съпруга, точка.
Освен ако не решеше да замине с тях доброволно.
„Мда“.
По всичко личеше, че ще трябва да поухажва съпругата си. Без да губи време. В рамките на следващите, колко, десет дни. Стига да се добереше някак до нея през навалицата от роднини и задачи. „Как, за бога, да я ухажвам, когато изобщо не мога да я видя?“
Тедж паркира взетата под наем кола и огледа колебливо подземния гараж. След вчерашния танц в парка и краткия, но разгорещен спор на тема градски карти Перла беше намерила това място — с помощта на простичкия метод „обиколи и виж“ — под една от малкото търговски сгради в близост до централата на ИмпСи, която беше заобиколена най-вече от тежки правителствени здания. Освен търговски площи в сградата имаше и много офиси — адвокатски кантори, една компания за сателитни комуникации, архитектурна фирма, консултантска агенция по тераформиране, финансови мениджъри и прочие. Двете нива на подземния гараж бяха пълни през деня, но се изпразваха след края на работното време и през уикендите, като сега.
Сградата се намираше на ъгъл диагонално през улицата зад централата на ИмпСи. Доста далеч, за жалост, от малкия парк, който, ако изчисленията им бяха верни, се намираше над част от старата лаборатория на баба им; останалата част се падаше под улицата между парка и сградата на ИмпСи. Ако в дните на Лудия Юри изкопът за основите на ИмпСи бе направен двайсетина метра на югоизток, строителите несъмнено щяха да са открили сетаганданската лаборатория. Тедж не разбираше как са пропуснали такова голямо подземно съоръжение, но Баронесата упорито твърдеше, че е станало точно това — че просто са били небрежни. Баронът… той сякаш се опитваше сам да убеди себе си в това.