Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Иван рядко беше виждал Би да дава израз на толкова много емоции за толкова кратко време. Добре де, емоцията на практика беше една, или най-много две — объркване и безпомощност, но все пак… Някой определено беше разрошил козинката на Биърли Непукиста.
— Подмазвах се на всичките Арки, до последния — каза Биърли на тавана, отново затворил очи. — Поставих под наблюдение хотела. Наслагах бръмбари, но те или предават глупости, или въобще не предават нищо. Явно са ги открили. Господи! Какво ли не опитах!
Иван се поколеба.
— Саймън?
Би понечи да вдигне глава, но отново я отпусна назад. Все пак си отвори очите.
— Ти луд ли си?
— Не, чуй… — И му разказа за парка срещу сградата на ИмпСи, за танцовата тренировка там, осъществена със съдействието на Саймън, както и за тазсутрешния си странен разговор с барона и баронесата. Би седна, стисна ръце между коленете си и наостри уши.
— Саймън и Шив са сключили някаква сделка, кълна се — завърши Иван. — Кроят нещо. Помислих си го още онази вечер при маман, когато се затвориха в кабинета на Саймън.
— И смятат, че има нещо заровено… къде? Под централата на ИмпСи? Какво, за бога?
— Не знам. Нещо достатъчно голямо да финансира малка война. И достатъчно старо… Ако трябва да гадая колко старо… не знам, стотина години? От времето на Окупацията може би? Или е по-редно да кажа от времето на Деветата сатрапия?
— Тогава централата още не е била построена.
— Саймън би трябвало да знае. — „Но дали помни?“
— Ако Саймън Илян е намислил нещо, по-добре да не му се пречкаме в краката — твърдо заяви Биърли.
— Ами… не съм толкова сигурен.
Биърли го изгледа с присвити очи.
— Мислех, че само се прави на изкуфял.
Аха, значи и Би го беше забелязал. Точка за Би.
— Прави се, да. И доста умело. Вече половин Ворбар Султана вярва, че е изкукал, а маман му е детегледачка. Половин Ворбар Султана, както и хората, на които въпросната половина докладва.
— Така…
— Понякога обаче… умът му наистина дава на късо. Тези моменти е лесно да ги познаеш, между другото, защото само тогава Илян се опитва да скрие проблема си.
— О! — Би свъси вежди. — Е, ти знаеш най-добре. Понеже го виждаш често и прочие.
— Всъщност познавам най-вече по изражението на маман. Когато се опитва да прикрие тези му моменти, погледът й се напряга по особен начин.
— Но става въпрос само за малки пробойни в паметта му, нали? Бели петна?
— Говорим за Илян, не забравяй. Ти ми кажи какво става в главата му. — Изчака секунда-две. — Или искаш да го попиташ лично? — Нали точно това го беше посъветвал Илян преди време, макар и с други думи? А когато най-големият бивш авторитет на Бараяр те съветва…
— Не искам — откровено отвърна Биърли. Поколеба се. — Но ще отида, ако и ти дойдеш с мен.
— Защо, да не сме жени, които се събират на група, за да идат до тоалетната?
— Защо го правят всъщност? Жените? Защо вечно ходят на стада?
Иван отвърна мрачно:
— Делия Галени, по времето когато още беше Делия Куделка, веднъж ми каза, че ходели вкупом до тоалетната, за да критикуват гаджетата си.
— Сериозно? — Би примигна.
— Не знам. Може да ме е поднасяла.
— А. Напълно в неин стил. — Биърли махна умърлушено. — Добре. Да тръгваме.
Иван въздъхна и му помогна да стане.
А после го накара да хапне с него, защото нали беше сготвил изстиналата вече вечеря, проклета да е. Вечеря за съблазняване, но без съблазняването. Остави мръсните съдове в мивката.
19.
Закара Би до кооперацията на майка си с двуместната си кола. Въпреки силния дъжд, или точно заради него, трафикът беше сравнително рехав. Завариха Саймън сам, слава богу. Маман беше отишла в Императорския дворец да помогне с изхранването на въпросните галактически дипломати, от които се беше оплакал Биърли — тълпа, която гарантирано щеше да омете бюфета така, както кавалерията по време на Изолацията разчиствала улични бунтове. Иван остана изненадан, че майка му не е завлякла на официалната вечеря някой от тях тримата в ролята на местен бараярски декор, както правеше обикновено.