Сделката на капитан Ворпатрил

Докато чакаше режещата течност да си свърши работата, Амири извади от куфара още неща, включително някаква дълга кутия. После се отдръпна при жените. Всички стояха и гледаха.

— Добре — каза накрая той и заедно с Тедж и Перла извадиха отрязаната плоча от пода и я преместиха настрани. Отдолу имаше пласт трошени камъни.

Перла взе едно кошче за боклук, тримата коленичиха и почнаха да вадят камъните и да ги слагат в кошчето. С голи ръце.

— Можеше да вземеш лопата — изсумтя Тедж.

— По проект пластът е дебел само петдесетина сантиметра, отдолу има почва — каза Амири. — А може и да е по-тънък, ако строителният предприемач е решил да спести от материалите.

— Сговорна дружина планина повдига — каза напевно баба им зад тях. И когато Тедж я стрелна с раздразнение през рамо, добави: — Това е стара поговорка от Земята.

— Нищо чудно, че всички са я напуснали — измърмори Тедж. Ако тя трябваше да повдига планина, би предпочела наемни работници и тежка строителна техника.

— Щях да съм много по-спокоен, ако бяхме намерили някое място, което да купим или да вземем под наем — каза Амири. — А не да треперим дали някой няма да дойде в най-неподходящия момент.

— Да, но така няма да остане следа от присъствието ни — възрази Перла, навярно за да защити находката си.

Продължиха да се дърлят с кратки прекъсвания чак докато Тедж не се озова на дъното на половинметрова дупка, стъпила на повече пръст, отколкото камъни. Баба се приближи до ръба, освети дупката с едното фенерче и каза:

— Мисля, че това е достатъчно.

Амири беше така добър да й подаде ръка. Тедж се измъкна от дупката, свали маската си и засмука кървящия си пръст — нокътят й се беше отчупил.

Амири довлече дългата кутия до ръба на дупката, пое си дълбоко дъх и коленичи да я отвори.

— Спокойно бе, това не е бомба — смъмри го баба. — Преди да я активираш, е напълно инертна.

— Щом това нещо яде пръст, няма ли да изяде и нас? — попита Амири.

— Само ако си достатъчно глупав да го докоснеш, докато работи — отвърна баба. — Твърдо вярвам, че никой от внуците ми не е толкова глупав, особено ти с дългогодишното си и прескъпо ескобарско обучение по биомедицина.

Амири въздъхна и пак си сложи ръкавиците. Тедж пристъпи да огледа кутията отблизо.

Имаше етикет с надпис: „Микоразлагащ агент, експериментален, в процес на патентоване. Да не се изнася извън територията на компания «ГалакТех» без необходимата оторизация, под страх от съдебно преследване“. В кутията имаше няколко реда табли, всяка с гнезда за тънки тъмни пръчки, дълги петдесетина сантиметра.