Сделката на капитан Ворпатрил

— А, да — каза Иван. — И как вървят нещата?

— Бавно — отвърна Удин. — Гъли смята, че може би ще е добре да наемем местен адвокат. Каза, че утре или най-късно до вдругиден ще знае.

— Ами, майка ми вероятно би могла да ви свърже с добър адвокат — предложи Иван. Не че самият той държеше престоят им да бъде удължен. С едно изключение.

— Лейди Алис вече ни предложи услугите си — каза с усмивка Удин. — Майка ти е много любезна.

— Какво ще правите, ако удължаването ви бъде… — понечи да каже „отказано“, но в последния момент го промени на: — позволено? Едва ли бихте искали да се заселите тук за постоянно. Да подадете молби за имигрантски статут, да положите клетви на бараярски поданици? Тук на клетвите се гледа много сериозно, между другото.

Удин се усмихна малко загадъчно.

— Знам.

— Бих предпочел да избегна този вариант — каза Шив и черните му очи примижаха в израз на някаква емоция, която си остана тайна за Иван. — Но от опит знам, че е много важно човек да е гъвкав и да не си затваря нито една врата. Преди никога не би ми хрумнало да дойда на Бараяр, но е факт, че съм приятно изненадан. Прави са, като казват, че пътешествията разширяват кръгозора. Ако нито един от другите ни планове не сработи, ще се наложи да измислим някакво ново… начинание. — Плътните му устни се разтеглиха в подобие на усмивка.

Иван се опита да прецени какво влага в този термин джаксънианец, който вече си е проправил веднъж пътя до върховете на Велика къща. „И не е сам при това. Прибави в сметката и съпругата му“. Двамата определено бяха екип. Единствената що-годе позната му величина, с която да сравни Шив, беше клонинг братът на Майлс, Марк, отгледан на Джаксън Хол и истински гений в бизнес делата. Въпросното сравнение… не го успокои.

Зачуди се дали да не сложи картите си на масата. „Какво точно търсите под парка срещу централата на ИмпСи?“ Или да имитира пълно неведение? Имитацията на неведение му беше служила добре в миналото. Или да заложи на нещо по средата? И колко точно безпарични бяха Арките всъщност? Дали не би могъл да попита за това Раудсеп? Или Морозов?

„Мамка му, а защо да не попитам Шив?“

Облегна се назад, опря върховете на пръстите си, после си спомни откъде идва този жест и едва не ги стисна в юмруци, но все пак се сдържа.

— И… как стой при вас въпросът с парите всъщност? Затруднени сте, предполагам. Предвид дългия път, който е трябвало да изминете, и прочие. — Успя да се спре навреме, преди да ги е засипал с извинения за грубия въпрос, защото, като никога, Удин кимаше одобрително.

Шив също не пропусна реакцията на жена си. Вдигна широките си рамене и отвърна:

— Парите са относителна величина. Понякога ти стигат малко, друг път и много не са ти достатъчни. Зависи какво искаш да направиш с тях. Рисковият капитал… тук сигурно го наричате „семе за посев“ предвид селскостопанския характер на икономиката ви, да, този беше терминът… та въпросът е, че ако си стигнал дотам да посегнеш на първоначалния си капитал, няма да ти остане нищо, което да вложиш и завъртиш. Вашата валута, как беше, а, да, марки… бараярски марки, бетански долари, сетагандански реюли, няма значение, принципът е един и същ. На Джаксън имаме една поговорка — по-лесно е да направиш два милиона от един милион, отколкото две монети от една.