Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— За нас ключовият момент е да съберем достатъчен капитал — поясни Удин, — за да финансираме добре организиран контрапреврат, който да ни върне собствеността върху Къща Кордона. И в момента имаме, как да се изразя, скрити ресурси и потенциални съюзници на Джаксън, но те няма да сработят, ако се появим там обезоръжени, осиротели и отчаяни.
— Дали ще постигнеш успех, или ще се сринеш в нищета зависи от ключовия момент, от подготовката — каза Шив. — В този смисъл и успехът, и провалът са вторични величини. Самият аз започнах от нулата. И не смятам да се връщам там, никога. По-добре да умра.
Джаксънианска решителност грейна в очите на Шив и странно защо подсети Иван за братовчед му Майлс. Мда, хора, за които провалът е равнозначен на смърт.
Иван имаше известна представа за факторите, които бяха оформили Майлс по този начин, нищо че за страничния наблюдател братовчед му беше привилегировано дете на богати и влиятелни родители. Основният фактор бе носил името „генерал граф Пьотър Воркосиган“, страховит старец и силен, но все пак подвластен посвоему на традиционната бараярска враждебност към всякакви вродени мутации, чието рядко и скъперническо одобрение неговият невръстен внук мутант беше печелил със също толкова страховити подвизи или поне със сърцераздирателните си опити да ги постигне. Сърцето си Майлс беше опазил, но крехките му по онова време кости често ставаха жертва на несъразмерните му амбиции. Пак по онова време Иван си имаше списък с хора, които да избягва на всяка цена, и граф Пьотър заемаше челното място. Майлс, уви, беше лишен от тази възможност, горкият дребосък.
Така че какво беше оформило Шив, какво беше натегнало до скъсване неговата пружина? И на Удин? Май беше по-добре да не знае.
— Капиталът, достатъчен за разпалването на една малка война, не е ли достатъчен за, знам ли, да си купите някой хубав тропически остров и да се оттеглите? — не се сдържа Иван.
— Докато онези престенски копелета държат две от децата ни за заложници? — сърдито попита Шив.
— Да не споменаваме моята коса — вметна Удин и подръпна късите си кичури. Шив погледна изпод вежди жена си, взе ръката й и я целуна, а Иван за пръв път се запита: „Какво друго си загубила, Удин, освен косата си?“ Но каквото и да беше изтърпяла Удин в ръцете на своите врагове, отрязаната коса щеше да е единственото, което тя или съпругът й биха споменали на глас, в това Иван не се съмняваше.
— А. Да — каза той. Значи не беше само заради парите. Имаше и кръв в цялата история. Самият той знаеше много за кръвта.
Но пък разговорът дотук му даде представа какво търсят Арките под онзи парк, на какво се надяват. На капитал, достатъчен за разпалването на малка война. Или за тропически остров, ако това ти е по вкуса. А тези двамата определено не приличаха на хора, които си падат по цветни напитки с парченца плод на клечка.
— Но, ъъ… няма да е необходимо и Тедж да идва с вас, нали, за онова?… Така де, за нея ще е много по-безопасно, ако остане тук, на Бараяр. — „С мен“.
— С теб? — каза Удин и повдигна вежда. Иван потръпна.
— Аз, ъъ… много я харесвам — изломоти. Зачуди се дали да добави, че майка му и „пастрокът“ му също я харесват, или така само би повишил залозите на сделката.
Удин се облегна назад.
— Значи… я харесваш достатъчно, за да поискаш от нея да зареже семейството си и остане с теб… харесваш ли я достатъчно обаче, за да зарежеш своето семейство и да тръгнеш с нея?
— Е, той е преминал през военно обучение, да — каза Шив. — Не е ясно обаче колко боен опит в реални условия има зад гърба си.
Иван преглътна в опит да събере разпиления си кураж.
— Не бих имал нищо против да оставя семейството си и да ида някъде с Тедж, но… не на Джаксън Хол. Там… не би ми харесало.
— Хм — каза Шив нееднозначно и се отпусна, макар че Иван така и не беше видял кога се е напрегнал.
— Вижте — каза той, — тук, на Бараяр, мога да издържам съпругата си. Тук съм на свой терен, в свои води. На Джаксън Хол ще съм… как го казахте, обезоръжен и осиротял. Да не говорим, че ще съм в чужди води, напълно непознати.