Сделката на капитан Ворпатрил

— И кой кого е преметнал? — измърмори Биърли.

— И после… какво? — продължи Иван, чиито притеснения започваха да придобиват качествено нов облик. — Просто си ги оставил да продължат, макар да си бил наясно, че надеждите им са фалшиви? Стоиш и гледаш как правят невъзможното да проникнат в един празен бункер? Гадно копеле си, Саймън.

— Винаги съм бил гадно копеле, по необходимост. Този път обаче не са заложени бъдещето на империята и съдбата на милиони хора, което прави играта доста по-спокойна. Да не споменавам стандартната процедура, при която оставяш заподозрения сам да те отведе до други свои контакти, процедура, която едва ли би трябвало да обяснявам точно на теб, Биърли.

Процедура, която сработваше значително по-добре, когато заподозрените не знаят, че агентът е агент, помисли си Иван.

След кратко замисляне Саймън добави:

— Освен това ми е много интересно докъде ще стигнат. Един вид тест, ако искате.

— Тест за Гай Алегре? — „Какво толкова ти е направил бедният човечец?“ — В такъв случай беше ли честно да покриеш проклетия им картографиращ танц вчера сутринта? Знаеш, че Бижутата щяха да бъдат разгонени своевременно, ако ти не седеше там и не се хилеше одобрително.

— Мм, целта ми не беше да ги покрия, а да катализирам нещата. Да ги ускоря. — Саймън се намръщи и добави: — Макар че присъствието ми не би трябвало да се отрази по никакъв начин на процедурите по сигурността. Смятам да си поговоря по този въпрос с Гай, по-нататък. — Замълча пак, после добави: — Имайте предвид, че според личната ми преценка задачата тайно да прокопаят тунел в съседство с централата на ИмпСи е сериозен инженерен проект, който не е по силите на Арките. Те ще се провалят така, както са се проваляли мнозина преди тях. А експресният вариант, при който пробиват с плазмен лъч дупка в парка, дълбока колко, двайсет-трийсет метра, за да стигнат до тавана на бункера, е напълно невъзможен. От друга страна, ако все пак успеят да отвърнат на предизвикателствата и проникнат някак в бункера… това би бил идеалният психологически момент да сключа своята сделка.

Иван присви очи.

— Каква игра играеш, Саймън?

— Игра, свързана с по-широки стратегически аспекти.

Би издаде звук — слабоват, бегло въпросителен… или просто се изкашля да си прочисти гърлото.

Саймън се обърна към него.

— За ИмпСи и за империята Джаксън Хол винаги е бил проблем, дегизиран като възможност. Твърде отдалечен за директна намеса, но яхнал главен скоков маршрут, който се явява важен изход от Сетаганданската империя, тоест за сетите Джаксън Хол също представлява стратегически интерес. Което поражда проблем в работата с местни контакти — лесни за купуване, трудни за задържане. Къща Фел открай време брани със зъби и нокти независимостта си. Според Морозов Къща Престен има силни контакти със сетаганданците и след успешното поглъщане на Кордона вече контролира две от петте точки за скок, което представлява добър плацдарм за по-нататъшно разширяване с цел частичен или пълен монопол. Първоначално смятахме, че с излизането си от играта Къща Кордона не променя драматично ситуацията, защото макар и официално неутрални, Арките изглеждаха лично свързани със сетаганданците посредством баронесата. Сега обаче, след като се запознах с Мойра гем Естиф… започвам да преосмислям тази преценка.