Сделката на капитан Ворпатрил

Като първа стъпка в повторното съблазняване на Тедж Иван й приготви великолепна вечеря, която да чака завръщането й. И да чака, и да изстива. Два часа след уговореното време за вечеря входната врата най-после се отвори, чуха се гласове. Иван се надигна намусен от канапето, побърза да изпише усмивка на лицето си и също толкова бързо се отказа от нея, когато в хола влезе Тедж, но не сама, а в компанията на Риш и Биърли, които при това се караха ожесточено.

— … и престани да ми слагаш бръмбари в косата! — зъбеше се Риш на Би. — Държиш се като пубер, мамка му!

— Ако си говореше с мен като човек, нямаше да прибягваме до този заобиколен метод на комуникация — отвърна Би, позагубил от обичайния си небрежен маниер.

— И защо говориш в множествено число? Да прибягваме? Ако исках да говоря с теб, щях, повярвай ми!

Тедж притисна с пръсти слепоочията си, сякаш я болеше главата.

— Здрасти, Иван Ксав — каза унило. Не се приближи да го целуне, нито да го прегърне — още по-приятен неин навик предвид забележителното й телосложение. — Извинявай, че закъснях. Нещата се проточиха.

— Какви неща?

— Ами… разни.

— Е, ами да вечеряме тогава? — каза бодро Иван. Като ги гледаше така, май всички страдаха от хипогликемия.

— Обядвах късно — каза Тедж.

— Аз отивам в хотела — каза Риш. Иван едва беше отворил уста да каже: „О, ами добре“, когато тя продължи: — Идваш ли с мен, Тедж? Или предпочиташ да останеш тук и да те разпитват?

Тедж стрелна Иван с гримаса, която имаше едва бегла прилика с усмивка, и я придружи с уморен жест.

— Да, да, добре…

— Чакай! — извика Иван, когато двете смениха диаметрално посоката и зарязаха Би. — Кога ще се върнеш?

— Не знам.

— Добре де, тук ли ще спиш? Да те чакам ли?

— Не знам!

— Аз няма да се връщам — каза Риш. — Ще спя при Смарагд и Перла. Предполагам, че в хотела ще се намери някое походно легло или гел-матрак. — Изгледа ядосано Биърли и го подмина с вирната брадичка. Тедж се повлече безутешно след нея. Вратата се затвори с меко плъзгане.

Настана тишина. Иван и Биърли се спогледаха.

Иван каза:

— Ти не трябваше ли да си опитният печен агент на ИмпСи в тази ситуация?

Биърли изпсува.

— Явно не. Тя ме отряза. Май не биваше да вмъквам онези завоалирани въпроси, докато бяхме в леглото. Риш много се ядоса.

— А — каза Иван и внесе някои промени в собствените си планове за по-късно. Ако изобщо имаше „по-късно“.

— Любопитството ще ме подлуди, казвам ти. Вече няколко дни Арките ме влачат насам-натам, ту един, ту друг, обикаляме като гламави да разглеждаме забележителности. Пълна скука. Нямаше да се стараят толкова, ако не са замислили нещо голямо. Е, може и да е груба шега за моя сметка. — Издиша шумно и тръгна целенасочено към дивана с явното намерение да се тръшне на него.

Иван пъхна ръце дълбоко в джобовете си и го последва неохотно.

— Не можеш ли да поискаш подкрепление?

— Поисках. — Би облегна глава назад и затвори очи. — ИмпСи явно е затрупана с работа напоследък. Галактическият, вътрешният, комарският, всички отдели. В двореца тече дипломатическа конференция на високо ниво, отделно в столицата има голямо съвещание по сигурността на комуникационните връзки, подготвят и предстоящата визита на Лайза с престолонаследника. Ще ходят на Комар да се видят с тамошните баба и дядо на принца. Така че… да, обещаха да ми помогнат. В края на седмицата. Или в началото на другата. Евентуално. Дотогава съм сам. Аз и онова ужасно стадо твои роднини. — Очите му се отвориха и изстреляха незаслужен обвинителен залп по посока на Иван. — Които вече са наясно кой съм и какво работя.