Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Тобиас подаде писмото на индианеца. Онзи го разтвори накара Джони да му го прочете.
— Белият човек отново е написал нещо, което не е бивало да напише — заяви сърдито Кървавата томахавка. — В коя шатра ще живее Токай-ихто, ще определят не белите мъже, а дакота. Съветът на старейшините на Мечата орда реши да не го приема повече в своите шатри. Неговата типи е разрушена. Синът на Матотаупа няма да се върне у дома си. Хау.
Кървавата томахавка бе говорил високо. Не само на неговата маса, а и на масата на картоиграчите всичко затихна при тези думи и мъжете погледнаха към него и към младия дакота, сина на Матотаупа.
Освободеният пленник остана неподвижен и не каза нито дума.
— Подчиняваш ли се? — попита го Шонка заплашително. Токай-ихто отново не отговори.
Индианецът делавар усещаше какво се крие зад това мълчание. Самият Тобиас беше роден в резерват и бе отишъл да живее от четиринадесетгодишна възраст сред белите мъже. Въпреки това този правнук на уважавани индиански старейшини никога не бе престанал да разбира как разсъждава и действува един боец и вожд. Той усещаше нарастващото напрежение между Шонка и Токай-ихто и подозираше, че тази враждебност е отдавнашна и вече е пуснала неизкоренимо дълбоки корени. Тобиас отдавна бе чувал оттук и оттам да се говори за това. Още по време на детските им игри Токай-ихто, който тогава се е наричал Харка, превъзхождал няколко години по-възрастния от него Шонка при всички случаи не заради силата на мускулите или заради теглото си, а заради светкавично бързото си умение да реагира и да взема решение и заради голямата си физическа сръчност. Шонка от своя страна не беше човек, свикнал да губи. Токай-ихто обаче нито като дете, нито като мъж щадеше по-нискостоящите от него заядливци. Може би настоящият миг беше първият случай в живота на Шонка, в който той можеше да се почувствува напълно сигурен и превишаващ своя някогашен другар и боен вожд. Кой можеше да му попречи при това положение да задоволи някогашната си омраза и да предизвика до крайност Токай-ихто и по този начин да го изпрати отново в плен или да го убие?
Във всяка частица от секундата самообладанието на Токай-ихто можеше да рухне и да се започне бой.
— Не бива да седим така на сухо! — Басовият глас на Джони прокънтя в натегналата от опасност тишина. — От сухата реч полза няма. Да пийнем най-напред, па после ще обмислим по-добре създалото се трудно положение.
Кръчмарят примига с очи и Тобиас веднага пъхна две монети в джоба на широките му панталони. Джони опипа парите и явно сумичката му хареса. Веднага пред полицаите на агенцията чашите се напълниха. Шонка отмести вниманието си от Токай-ихто към ракията. Кървавата томахавка също посегна към своето бренди.
— О, какво виждат моите очи? — поде подигравателно Луи Канадеца. — Мистър агентът забрани на сиуксите да пият бренди. Но тези messieurs, уважаемите господа тук, са решили да си пийнат въпреки това!
— Една двойна за главния полицай! — подкрепи Филип подигравателните думи на своя покровител и благодетел и по лицето на момъка явно личеше колко презира тези индианци.
Шонка хвърли само един яден поглед към белите, обаче Кьрвавата томахавка се почувствува предизвикан поради раздразненото си чувство за служебна отговорност да отвърне на репликата му:
— Къдравата томахавка много добре знае какво се полага и какво не. Това не е работа на уволнените прерийни ездачи.
Междувременно Джони изпразни отново своята чаша и я постави на масата с едно шумно „наздраве“. Кървавата томахавка реши да възстанови уважението си на масата по същия начин. Той също вдигна чашата си, огледа се и гаврътна ракията. Лекотата, с която той стори това, показа, че не пие днес за първи път. Униформеният шут с камшика в ръка бе наблюдавал одобрително своя началник и реши веднага да последва примера му.
Но се задави и изплю, пръхтейки, алкохола. Униформата му стана на петна и седящите наоколо мъже се изсмяха. Момъкът целият се изчерви от срам.
— Джони веднага да ми донесе кърпа и вода, за да си изчистя куртката! Това е бойната куртка на един генерал!
— Моят cousin, братовчед, е получил униформата си от един генерал? — надсмя му се Канадеца. — И кой му я е дал? Навярно той е проявил голям courage, смелост, и великият баща във Вашингтон му е заел една униформа?
— Не съм я заел! — разпени се младежът. — Моето име е Татокано, това означава Антилопата, и аз съм най-младият син на Старата Антилопа. Ти знаеш ли за колко много боброви кожи съм си купил тая униформа!
— О, великият баща е продал тази униформа от някой генерал на малкия червен брат… много скъпо, нали? За стоте откраднати боброви кожи, които дакота толкова търсят?