Синовете на Великата мечка

Джони побутна една пълна чаша към нажаления хлапак.

— На, пийни си! Това успокоява!

Всички се заеха отново да изпразнят чашите.

— Да, да — приключи Джони темата за генералската униформа, — такива са си хората. Ти си заплатил със сто откраднати боброви кожи, защото искаш да бъдеш такъв, какъвто не си, сине мой, а напоследък пък при мене идва един такъв умопобъркан с очила, който беше готов да ми даде точно толкова долари за една дреха на вожд с доказано истински кичури от скалпове по нея! Такава дреха като твоята, Хари! — При последните думи кръчмарят се бе обърнал към освободения пленник.

— Такава дреха не се продава. — Ъглите на устата на Токай-ихто се разтеглиха в саркастична гримаса.

— Жалко! То затова и истинските неща са толкова скъпи, защото изобщо не се търгува с тях.

Филип погледна с крайчеца на окото си към този дакота, който беше различен от другите.

Кървавата томахавка бе отпуснал глава. Кръвта нахлу в мозъка му и го изпълни с мрачни мисли.

— Все пак трябва да разберем най-после какво ще стане със сина на Матотаупа!

Шонка се изправи.

— Да. Най-напред трябва да разберем дали той носи и друго оръжие освен ножа си!

— Не, само ножа — отвърна Тобиас.

— Теб никой не те пита! — отяде се Шонка на индианеца делавар.

— Еди-Татокано! — рече заповедно след това Шонка. — Претърси Хари за оръжие! Хари, стани! И горе ръцете! — Шонка беше извадил пистолета си, когато издаде заповедта, и изпъна раменете си, за да придобие още по-подходяща поза.

Възцари се бездиханна тишина. Вождът бавно се изправи.

— Разбирам, че ви е страх от мене — каза той и застана току пред пистолета на Шонка. Не вдигна ръце, а само съблече изцапаната си със засъхнала кръв дреха през главата, така че изпосталялата му фигура и дълбоките следи от рани по гърдите, леко прикрити от огърлицата от мечи нокти, се видяха. — Ето… нямам нищо друго освен ножа си.

Татокано опипа колана на някогашния си боен вожд, който сякаш изобщо не го забелязваше. Шонка прибра отново пистолета си.

— Дали бива да запазиш ножа си и дали ние ще те арестуваме, това ще решат белите мъже.

Токай-ихто облече отново дрехата си. Беше съвсем блед. Разтърси го силна кашлица; той не можеше повече да я подтисне.

— Шонка — каза той, когато отново можа да си поеме дьх, — аз имам право да разбера по каква причина Съветът на старейшините е гласувал против мен.

— Да — отвърна Шонка, — имаш такова право и аз ще ти отговоря. Ти си син на Матотаупа, така ли?

— Да. Това знаят всички дакота.

— Матотаупа наруши пред чаша тайнствена вода дадената клетва и предаде златото на нашите планини. Истината ли казва моят език?

Младият вожд мълчеше.

— Говори! — настоя Шонка. — Или може би смелостта ти те напусна?

Обвиненият погледна врага си право в очите.

— Истина е.

— Ти си син на предател! Цели десет зими и десет лета ръцете ти се обливаха с кръвта на твоите братя от племето дакота. Вярно ли е това?